Направо към съдържанието

Лагос

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Лагос.
Лагос
Lagos
Знаме
      
Герб
национален театър на изкуствата, деца на фестивал, катедрала, Гиза, Лагос изглед
6.45° с. ш. 3.4° и. д.
Лагос
Страна Нигерия
ЩатЛагос
Площ1,171 km²
Надм. височина34 m
Население16 348 100[1] души (2015)
Агломерация21 324 000[1] души
КметРилван Акиолу
Основаване1472 г.
Часова зонаWAT (UTC+1)
Официален сайтwww.lagosstate.gov.ng
Лагос в Общомедия

Лагос[2] (на английски: Lagos, на йоруба: Èkó) е най-големият град в Нигерия. Точното население на митрополиса Лагос се оспорва. По данни от федералното преброяване през 2006 г. населението на града е около 8 милиона души. Това обаче се оспорва от правителството на щата Лагос, което по-късно пуска собствените си данни за населението, като поставя населението на приблизително 16 милиона души,[1] но точният брой не може да бъде установен, тъй като градът е типичен пример за псевдоурбанизация. Градът е втори по население в Африка след Кайро, най-населеният в Нигерия и на юг от Сахара, Африка. Той е един от най-бързо развиващите се градове в света[3][4][5][6][7][8][9][10][11] и един от най-населените градски райони. Лагос е основен финансов център в Африка и разполага с едно от най-големите и натоварени морски пристанища на континента.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Възниква като дребно селище на народа йоруба и носи името Еко (което на езика йоруба означава „ферма“ или „лагер“).

През 1472 г. там пристига португалският мореплавател Руй де Сикейра, който дава на областта името Лагос – „езера“. В периода 1704 – 1851 г. Лагос е център на търговията с роби. През 1841 г. Оба Акитое се възкачва на трона в Лагос и я забранява. Търговците на роби устройват бунт и отстраняват краля, издигайки на негово място брат му, Оба Касоко. Оба Акитое се завръща от изгнание с помощта на англичаните, които му помагат да се завърне на престола през 1851 г. и отново до забрани робската търговия.

Лагос е анексиран като британска колония през 1861 г. По-късно, с развитието на европейската колонизация, неговото значение нараства. Лагос става най-големия град и център на колонията Нигерия. През 1914 г. Лагос е провъзгласен за столица на протектората.

През 1960-те и 1970-те години Лагос преживява бурен ръст преди войната в Биафра. По-късно е столица на независимата държава до 12 декември 1991 г. След това столицата е преместена в град Абуджа поради пренаселеност и нефункционалност на града.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на островите и по крайбрежието на залива Бенин (част от Гвинейския залив) на Атлантическия океан.

Климат

Климатът на Лагос е субекваториален. Обособен е продължителен влажен сезон от март до юли, след който следват кратък междинен сух сезон през август, неголям влажен сезон от септември до октомври, и отново сух сезон (в течение на който все пак падат валежи, но доста малко) от втората половина на ноември до март.

  Климатични данни за Лагос,  Нигерия 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 33 35 37 38 33 35 31 31 30 32 32 32 38
Средни максимални температури (°C) 32,2 33,2 32,9 32,2 30,9 29,3 28,2 28,3 28,9 30,3 31,4 31,8 30,8
Средни температури (°C) 27,3 28,5 28,5 28,0 27,1 25,6 25,3 25,1 25,5 26,4 27,2 27,2 26,8
Средни минимални температури (°C) 22,4 23,7 24,1 23,7 23,2 21,9 22,3 21,8 22,1 22,4 23,0 22,5 22,8
Абсолютни минимални температури (°C) 17 20 21 21 21 21 21 20 20 20 20 20 17
Средни месечни валежи (mm) 13 41 84 146 202 316 243 122 160 125 40 15 1507
Температура на водата 28 28 29 29 29 28 26 25 26 27 29 28 28
Източник: Хонконгска обсерватория[неработеща препратка], Weatherbase, World Climate Guide
Население

През 1901 г. в Лагос живеят около 37 хиляди души, 20 години по-късно броят им се увеличава до 100 000, а след още 50 години те надхвърлят вече 1,2 милиона. Според преброяването от 2006 г. в Метрополния регион на Лагос живеят около 7,9 милиона души, а населението на целия Щат Лагос има малко над 9 милиона жители. Въпреки това информацията от преброяването е спорна, защото данните, предоставени от Правителството на щата Лагос, и тези от Нигерийското правителство, се разминават съществено. По данни на местната администрация в целия щат живеят над 17,5 милиона души, а 88 % от тях или 15,5 милиона живеят в Метрополен регион Лагос. Нигерийското правителство от своя страна до известна степен базира данните си на статистическа прогноза на ООН за развитието на населението на Нигерия. Според щатското правителството държавната администрация е манипулирала данните на ООН още при първото им предоставяне през 2003 г.

Друг съществен проблем, който прави невъзможно реалното преброяване на населението на Лагос, е псевдоурбанизацията. Метрополният регион е дом на стотици бидонвили, в които живеят незнаен брой хора, чийто приток към града и заселването им са напълно неконтролирани. Официално всяка година Лагос се увеличава с 275 000 нови жители, а неофициално прирастът достига 350 хиляди.

Към 2015 г. населението на града е приблизително 16 348 100 души, а на метрополиса – около 21 324 000 души.[1]

Управление

[редактиране | редактиране на кода]

Лагос сам по себе си не е град или община и затова реално няма градска управа. Някога Община Лагос е включвала остров Лагос, Икои, остров Виктория и част от континенталната суша и е била администрирана от Лагоския градски съвет. През 1976 г. съветът е разпуснат, а отделните територии стават местни самоуправляващи се райони. Континенталните територии около Община Лагос, от своя страна, са представлявали няколко отделни градове със собствена администрация – Мушин, Икеджа и Агеге.

В началото на 1970-те години по времето на нигерийския нефтен бум, довел до неконтролирано развитие на икономиката, Лагос изживява невиждан дотогава прираст на населението. Без никакъв контрол хора от селските райони се заселват в района на града, което води до увеличаването на селищата в близост до Лагос и постепенното им поглъщане от все повече разрастващия се град.

Райони с местно самоуправление в Лагос
Наименование Площ
(km²)		 Население
(2006)		 Гъстота
(души/km²)
Агеге 11,2 459 939 41 071
Аджероми-Ифелодун 12,3 684 105 55 474
Алимошо 185,2 1 277 714 6899
Амуво-Одофин 134,6 318 166 2364
Апапа
(тук е разположено пристанището в Лагос)		 26,7 217 362 8153
Ети-Оса
(основен бизнес център и дом на представители на политическия елит)		 192,3 287 785 1496
Ифако-Иджайе 26,6 427 878 16 078
Икеджа 46,2 313 196 6785
Кософе 81,4 665 393 8174
Остров Лагос
(историческият център и икономическото сърце на Лагос)		 8,7 209 437 24 182
Континентален Лагос 19,5 317 720 16 322
Мушин 17,5 633 009 36 213
Оджо 158,2 598 071 3781
Ошоди-Исоло 44,8 621 509 13 886
Сомолу 11,6 402 673 34 862
Сурулере 23  503 975 21 912
Лагос 999,6 7 937 932 7941

В наши дни под Лагос често се има предвид Метрополен регион Лагос, който включва островите и континенталните общини. Щатското правителство на Лагос отговаря за водоснабдяването, пътната инфраструктура, транспорта, енергетиката, здравеопазването и образованието. Метрополният регион на Лагос обхваща 16 от общо 20-е района с местно самоуправление, които образуват щата Лагос, с 88% от населението на щата.

Лагос е бившата столица на Нигерия, но на 12 декември 1991 г. Абуджа официално става новият столичен град. Въпреки че смяната на столицата е приета със закон още през 1976 г., преместването на цялата администрация отнема повече от 15 години. Лагос продължава да е седалище на Нигерийския висш съд.

Еко Атлантик сити е планиран град от 21 век, предназначен да бъде изграден върху земи, отнети от Атлантическия океан. Понастоящем повечето от земите са отводнени. Проектът е планиран за 400 000 жители и 250 000 пътуващи ежедневно до острова. Планира се брегът да се върне на своята позиция от 1950-те и 1960-те години, заличавайки щетите, нанесени от ерозията.[12]

Икономика

[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт

[редактиране | редактиране на кода]
Автомобилен транспорт

Уличната мрежа на Лагос е една от най-големите и натоварени в Западна Африка.[13] На север от града започват големите автомагистрали Лагос-Ибадан и Лагос-Абеокута, а на изток – Лагос-Бадагри.

Важността на Лагос като голям търговски център и изгодното му стратегическо местоположение обуславят факта, че той е крайна точка на три маршрута от Трансафриканската автомобилна мрежа:[14] автомагистралата Лагос – Момбаса, Транссахарската и Източноафриканската крайбрежна магистрали.

В града действа система на скоростен автобусен транспорт. Първата част на системата е завършена през февруари 2008 г. Очаква се, при цялостното ѝ завършване, по нея да има 8 маршрута, свързващи всички части на Лагос, и тя да е в състояние да превозва до 10 хиляди пътници на час по всяко направление.[13]

Железопътен транспорт

Железопътният транспорт в страната е слабо развит. От Лагос започва една от двете главни железопътни линии в Нигерия – тази, съединяваща Лагос със залива Бенин и с град Нгуру в щата Йобе. В действителност, в началото на 2013 г. действащ в страната е само участъкът Лагос-Кано,[15][16] вторият по численост град в Нигерия.

Понастоящем в града се строят съоръжения за система на леко метро. Идеята за проекта е огласена в началото на 2000 г. от губернатора Бола Тинуби, а официално строителството започва през декември 2003 г.[17] По своя замисъл системата ще има две линии – Червена и Синя. За строителството на Синята линия от залива до Ококомайко през 2008 г. управата на града отделя 70 милиона нигерийски найри с предположението строителството да бъде завършено през 2011 г.[18][19] То обаче започва едва през 2010 г., и очакванията са да бъде завършено около 2015 г. Дължината на линиите ще е 27,5 km, и по тях ще бъдат разположени 13 станции. Пътуването от началото до края на линиите ще отнема около 35 минути. По трасетата няма да има пресичания с други пътища и възможности за случаен достъп на пешеходци и други превозни средства.

Впоследствие се очаква да бъде започнато строителството и на втората линия, Червената, от залива до Агбадо.

Воден транспорт
Пристанище Апапа

Няколко редовни фериботни маршрута свързват остров Лагос с континента. Превозът на пътници по лагуната и протоците се извършва и от частни превозвачи.[20]

В Лагос е разположено главното пристанище на Нигерия със стокооборот около 6 милиона тона на година. Управлението на кейовете и транспортирането на товарите е възложено на Nigerian Ports Authority. Пристанището се намира в континенталната част на града, в района Апапа, на площ от 120 хектара.[21] С увеличаването на обема на водния транспорт, който чувствително се засилва от средата на 19 век, възниква проблемът с удобния достъп до лагуната на Лагос. Постоянната промяна на дъното поради преместването на плитчините на входа на лагуната не позволява да се създаде надеждна лоция и това създава трудности пред пристигащите кораби. Също така налице е постоянната промяна на бреговата линия, причинена от естественото движение на наносите край брега. Развитието на пристанищната зона започва в началото на 20 век, когато през 1906 г. започва строителството на защитни молове (стени против вълните) и драгиране на акваторията. След завършването на тези дейности е взето решение в Апапе да бъде построено пристанище. Първият док с дължина около половин километър се появява в хода на строителството, което започва през 1921 г.

През 1948 г. възможностите на пристанището са разширени с построяването на нови кейови стени. В същото време районът му е значително уголемен, появяват се складови площи, хранилища и сортировъчни станции. По време на гражданската война през 1967 – 1970 г. пристанищата на Нигерия са затворени за международен трафик и единственото действащо остава това на Лагос. В следвоенните години, когато страната е залята от товари за възстановяването на индустрията и за новото строителство, пристанището е претоварено. Старите неефективни методи за транспортиране чрез използване на опаковки с малък обем (бъчви, кутии, бутилки) не позволяват извършването на бърз стокооборот. В същото време транспортната инфраструктура не позволява въвеждането на големи контейнери – пътищата и мостовете на страната не са предназначени за такива товари. Всичко това изисква драстични мерки за преустрояване на пристанищните съоръжения и осигуряване на връзките на пристанищната зона с града и страната като цяло. Предприетите мерки, както и строителството на нови пристанища (намиращото се в непосредствена близост до Апапа пристанище на остров Тин Кен, Порт Харкурт, това в Калабар) позволяват разтоварването на кейовете на Апапа от стокооборота.[22]

Контейнерният терминал на пристанище Апапа е най-големият в страната и е в състояние да побере до 32 000 TEU. Дължината на терминала е 1 km.[23]

Авиотранспорт
Международното летище „Муртала Мохамед“

Лагос е обслужван от международното летище „Муртала Мохамед“, едно от най-големите в Африка и основен международен пътнически портал на Нигерия. Летището се намира в северните покрайнини на града, в предградието Икеджа и има терминали за вътрешни и международни линии. Летището осигурява почти петдесет процента от целия въздушен трафик на Нигерия, ето защо по-голямата част от международния въздушен трафик на страната се извършва оттук.[24] Летището е построено през Втората световна война. В следвоенните години Икеджа става основна база на авиокомпанията „West African Airways Corporation“, основана от правителството на Британска Западна Африка. За трафика в страната се използват самолети „Де Хавиланд Доув“, а по-късно „Дъглас C-47 Скайтрейн“. След получаването на независимост на страната, компанията се премества в Нигерия и сменя името си на „Nigeria Airways“. Летището е разширено в средата на 1970-те години и получава името на Муртала Мохамед. В края на 20 век летището се счита за опасно поради увеличената престъпност. След идването на власт в страната през 1999 г. на Олусегун Обасанджо състоянието на летището се нормализира.

„Nigeria Airways“ прекратява дейността си през 2003 г. Понастоящем основен превозвач е нигерийската авиокомпания „Air Nigeria“. От началото на хилядолетието пътническият трафик през летището се е увеличил повече от два пъти, като през 2011 г. той достига над 7 милиона души годишно.

Летището претърпява модернизация, наред с изграждането на нов терминал.

Туризъм

[редактиране | редактиране на кода]

Лагос, след приемането на проекта за модернизация, изпълняван от сегашната администрация на управителя Раджи Бабатунде Фашола, постепенно се превръща в основна туристическа дестинация, като един от най-големите градове в Африка и в света. Лагос предприема редица стъпки да се превърне в глобален град. Карнавалът Еѝо през 2009 г. (годишен празник, възникнал от Иперу Ремо, държавата Огун), който се провежда на 25 април, е стъпка в тази посока. Понастоящем Лагос е известен предимно като бизнес-ориентирана общност. Градът има няколко пясъчни плажа на Атлантическия океан – Бадагри, Елеко, Елегуши и Алфа. Два от най-популярните плажове са Бар Бийч и Леки. В Лагос има голямо разнообразие от хотели, вариращи от тризвездни до петзвездни. Други забележителности включват площад Тафауа Балеуа, района Фестак и Възпоменателната колонада.

За новодошлите в Лагос един от многото начини за разучаване на града е преглед на някои от местните сайтове като VConnect.com и LostinLagos.com. Посетителите могат да опитат ястия от нигерийска, ливанска, китайска и други кухни. Гостите на града са привлечени от богатата култура на Нигерия, сцените за развлечения и жизнеността, която предлага Лагос. Туристическите атракции включват двореца Оба, Нигерийския национален музей, храма на Фела, курортите по брега.[25]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]

Лагос е седалище на различни училища, университети и други институции за професионално обучение, които са управлявани от правителството или от частни субекти.[26]

Професионални училища
  • Институт за индустриални технологии (Institute for Industrial Technology, IIT): основан през 2000 г., IIT е техническо професионално училище за младежи от бедни семейства.
Политехнически училища
  • Колеж за технологии Яба (Yaba College of Technology, YABATECH): създаден през 1934 г., колежът е първото нигерийско висше учебно заведение и третото в Африка. Колежът е център на културата и културното наследство. Към началото на 21 век той има над 16 000 студенти.
  • Държавната политехника в Лагос е политехническо заведение, основано през 1980-те години. Има повече от шест училища, включително частно политехническо. Основният му кампус е в Икороду.
  • Градско политехническо училище – това е първата частна политехника в Нигерия. Тя е създадена през 1990 г. от инженер Бабатунде Одуфува.
  • Политехническо училище „Грейс“
  • Политехническо училище „Уолекс“
  • Федералният колеж за риболов и морски технологии е учебно заведение, който предлага общонаучни курсове, курсове по рибарски технологии, корабно машиностроене и морска наука.
  • Федерален технически образователен колеж „Акока“
Университети
  • Университетът на Лагос (University of Lagos, UNILAG) с най-голям кампус в Акока, е институция, датираща от 1962 г., с над 35 000 студенти. Тя се състои от 13 факултета, ръководени от над 4000 души.[27]
  • Лагоски щатски университет (Lagos State University, LASU) – създаден през 1984 г., собственост на щата Лагос. Основният му корпус е разположен в Оѝо.
  • Панатлантически университет – това е преди всичко бизнес училище, предлагащи две магистърски програми. Основано през 1996 г., то получава статут на университет през 2002 г.
  • Национален открит университет на Нигерия
  • Колеж по здравни технологии в предградието Яба
  • Медицински колеж в Икеджа
  • Университетска учебна болница в Иди Араба Мушин.

Култура

[редактиране | редактиране на кода]

Музика

[редактиране | редактиране на кода]

Градът е известен в цяла Африка със своята музикална сцена. Градът е родоначалник на разни стилове, като например нигерски хип-хоп, хайлайф, джуджу, фуджи и афробийт.[28]

Кино

[редактиране | редактиране на кода]

Лагос е център на нигерийската киноиндустрия и често се споменава като Ноливуд. Пазарът Идумота на остров Лагос е основният център за разпространение. Голям брой филми са заснети в района Фестак.[29] Кината постепенно губят своите поддръжници във филмовата индустрия. Филмите на езика йоруба са най-гледани в кината, следвани от индийските филми.[29]

Пол Маккартни записва своя трети албум, Band On The Run, в студиото на EMI в Лагос през август и септември 1973 г.[30]

Спорт

[редактиране | редактиране на кода]

Футболът е най-популярният спорт в града. Известните лагоски футболни клубове включват Bridge Boys F.C. (собственост на щата Лагос) и First Bank F.C. – и двата играят в Нигерийската национална лига, вторият ешелон на нигерийския футбол.

Националният отбор по футбол, известен като Суперорлите, в миналото играе почти всичките си домакинските си мачове в Лагос на Националния стадион в предградието Сурулере, но се премества на новия и по-голям стадион в Абуджа.[31][32]

Известни личности

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Metro Lagos (Nigeria): Local Government Areas // City Population, 21 март 2015. Посетен на 26 октомври 2015.
  2. ↑ Lagos // Oxford Dictionary. Архивиран от оригинала на 2016-08-20. Посетен на 28 November 2015.
  3. ↑ African Cities Driving the NEPAD Initiative. 2006. ISBN 978-9-211318159. с. 202.
  4. ↑ Key Concepts in Creative Industries. SAGE, 2012. ISBN 978-1-446-2028-90. с. 47.
  5. ↑ Cultures and Globalization: Cities, Cultural Policy and Governance. SAGE, 2012. ISBN 978-1-446-2585-07. с. 118.
  6. ↑ Stuart Cunningham. Hidden Innovation: Policy, Industry and the Creative Sector (Creative Economy and Innovation Culture Se Series). Univ. of Queensland Press, 2013. ISBN 978-0-702-2509-89. с. 163.
  7. ↑ Cities and Nature. Routledge Critical Introductions to Urbanism and the City, 2013. ISBN 978-1-134252749. с. 7.
  8. ↑ Afropolis: City Media Art // Jacana Media, 2012. с. 18.
  9. ↑ The Land/Ocean Interactions in the Coastal Zone of West and Central Africa Estuaries of the World. Springer, 2014. ISBN 978-3-319-0638-81. с. 66.
  10. ↑ What Makes Lagos a Model City // New York Times, 7 January 2014. Посетен на 16 March 2015.
  11. ↑ John Campbell. This Is Africa's New Biggest City: Lagos, Nigeria, Population 21 Million // The Atlantic. Washington DC, 10 July 2012. Посетен на 23 September 2012.
  12. ↑ Elumoye, Deji. 'Eko Atlantic City Underway' // Thisday (via allAfrica.com). AllAfrica Global Media, 26 септември 2007. Посетен на 4 февруари 2008.
  13. ↑ а б Lagos BRT Lite // LAMATA. Посетен на 4 април 2012.[неработеща препратка]
  14. ↑ African Development Bank/United Nations Economic Commission For Africa: „Review of the Implementation Status of the Trans African Highways and the Missing Links. Т. 2 Description of Corridors. African Development Bank, 14 август 2003. Посетен на 14 юли 2007.
  15. ↑ BBC News – Can Nigeria’s renovated railway unite north and south?
  16. ↑ „Trains in Nigeria: A slow but steady new chug“. The Economist.
  17. ↑ Momodu, Shaka. Lagos Launches $135 m Rail System // This Day. 3 декември 2003.
  18. ↑ Bisiriyu, Rasheed. N70bn Lagos light rail ready in 2011 // The Punch. 11 април 2008. Архивиран от оригинала на 2008-04-14.
  19. ↑ Lagos Light Rail // Railways Africa Magazine, 12 декември 2010. Архивиран от оригинала на 21 май 2013. Посетен на 12 декември 2010.
  20. ↑ LAMATA Ferry Services // LAMATA. Архивиран от оригинала на 2012-11-11. Посетен на 4 април 2012.
  21. ↑ Сайт на Nigerian Ports Authority // Архивиран от оригинала на 2013-06-03. Посетен на 2013-08-17.
  22. ↑ История порта Апапа Архив на оригинала от 2013-04-18 в Wayback Machine. ((en))
  23. ↑ Информация за терминала на сайта Apapa Container Terminal, архив на оригинала от 10 септември 2012, https://web.archive.org/web/20120910115647/http://www.apmterminals.com/africa-mideast/apapa/terminalinfo.aspx?id=940, посетен на 17 август 2013 
  24. ↑ Federal Airports Authority of Nigeria. Data & Statistics // Архивиран от оригинала на 2008-03-24. Посетен на 11 март 2008.
  25. ↑ Offiong, Adie Vanessa. Tourism Has Spiritual Face Too // Weekly Trust. 26 февруари 2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 2013-09-02.
  26. ↑ Issue And Problems In Higher Edfucation // National Open University, Nigeria. Архивиран от оригинала на 2013-05-22. Посетен на 4 април 2012.
  27. ↑ Homepage // University of Lagos official website. Посетен на 4 април 2012.
  28. ↑ Ayodele Ganiu. The contribution of the Creative Economy to African Cities: A Case Study of Lagos Creative Sector & Its Potential // 2011. Архивиран от оригинала на 2013-05-09. Посетен на 4 април 2012.
  29. ↑ а б Yoruba Travelling Theatre & Video Film // Посетен на 4 април 2012.
  30. ↑ Mark Lewisohn. Band On The Run: Paul McCartney and Wings // 2001. Посетен на 8 април 2012.
  31. ↑ Nigeria // World Stadiums. Посетен на 2 юни 2010.
  32. ↑ Chuka Onwumechili. Nigeria International Matches 1955 – 2007 // Rec.Sport.Soccer Statistics Foundation Online, 3 юли 2008. Посетен на 2 юни 2010.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лагос&oldid=11972530“.