Лагос
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лагос.
Лагос Lagos | ||||||
| ||||||
Страна | Нигерия | |||||
---|---|---|---|---|---|---|
Щат | Лагос | |||||
Площ | 1,171 km² | |||||
Надм. височина | 34 m | |||||
Население | 16 348 100[1] души (2015) | |||||
Агломерация | 21 324 000[1] души | |||||
Кмет | Рилван Акиолу | |||||
Основаване | 1472 г. | |||||
Часова зона | WAT (UTC+1) | |||||
Официален сайт | www.lagosstate.gov.ng | |||||
Лагос в Общомедия |
Лагос[2] (на английски: Lagos, на йоруба: Èkó) е най-големият град в Нигерия. Точното население на митрополиса Лагос се оспорва. По данни от федералното преброяване през 2006 г. населението на града е около 8 милиона души. Това обаче се оспорва от правителството на щата Лагос, което по-късно пуска собствените си данни за населението, като поставя населението на приблизително 16 милиона души,[1] но точният брой не може да бъде установен, тъй като градът е типичен пример за псевдоурбанизация. Градът е втори по население в Африка след Кайро, най-населеният в Нигерия и на юг от Сахара, Африка. Той е един от най-бързо развиващите се градове в света[3][4][5][6][7][8][9][10][11] и един от най-населените градски райони. Лагос е основен финансов център в Африка и разполага с едно от най-големите и натоварени морски пристанища на континента.
История
[редактиране | редактиране на кода]Възниква като дребно селище на народа йоруба и носи името Еко (което на езика йоруба означава „ферма“ или „лагер“).
През 1472 г. там пристига португалският мореплавател Руй де Сикейра, който дава на областта името Лагос – „езера“. В периода 1704 – 1851 г. Лагос е център на търговията с роби. През 1841 г. Оба Акитое се възкачва на трона в Лагос и я забранява. Търговците на роби устройват бунт и отстраняват краля, издигайки на негово място брат му, Оба Касоко. Оба Акитое се завръща от изгнание с помощта на англичаните, които му помагат да се завърне на престола през 1851 г. и отново до забрани робската търговия.
Лагос е анексиран като британска колония през 1861 г. По-късно, с развитието на европейската колонизация, неговото значение нараства. Лагос става най-големия град и център на колонията Нигерия. През 1914 г. Лагос е провъзгласен за столица на протектората.
През 1960-те и 1970-те години Лагос преживява бурен ръст преди войната в Биафра. По-късно е столица на независимата държава до 12 декември 1991 г. След това столицата е преместена в град Абуджа поради пренаселеност и нефункционалност на града.
География
[редактиране | редактиране на кода]Градът е разположен на островите и по крайбрежието на залива Бенин (част от Гвинейския залив) на Атлантическия океан.
- Климат
Климатът на Лагос е субекваториален. Обособен е продължителен влажен сезон от март до юли, след който следват кратък междинен сух сезон през август, неголям влажен сезон от септември до октомври, и отново сух сезон (в течение на който все пак падат валежи, но доста малко) от втората половина на ноември до март.
Климатични данни за Лагос, Нигерия | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 33 | 35 | 37 | 38 | 33 | 35 | 31 | 31 | 30 | 32 | 32 | 32 | 38 |
Средни максимални температури (°C) | 32,2 | 33,2 | 32,9 | 32,2 | 30,9 | 29,3 | 28,2 | 28,3 | 28,9 | 30,3 | 31,4 | 31,8 | 30,8 |
Средни температури (°C) | 27,3 | 28,5 | 28,5 | 28,0 | 27,1 | 25,6 | 25,3 | 25,1 | 25,5 | 26,4 | 27,2 | 27,2 | 26,8 |
Средни минимални температури (°C) | 22,4 | 23,7 | 24,1 | 23,7 | 23,2 | 21,9 | 22,3 | 21,8 | 22,1 | 22,4 | 23,0 | 22,5 | 22,8 |
Абсолютни минимални температури (°C) | 17 | 20 | 21 | 21 | 21 | 21 | 21 | 20 | 20 | 20 | 20 | 20 | 17 |
Средни месечни валежи (mm) | 13 | 41 | 84 | 146 | 202 | 316 | 243 | 122 | 160 | 125 | 40 | 15 | 1507 |
Температура на водата | 28 | 28 | 29 | 29 | 29 | 28 | 26 | 25 | 26 | 27 | 29 | 28 | 28 |
Източник: Хонконгска обсерватория[неработеща препратка], Weatherbase, World Climate Guide |
- Население
През 1901 г. в Лагос живеят около 37 хиляди души, 20 години по-късно броят им се увеличава до 100 000, а след още 50 години те надхвърлят вече 1,2 милиона. Според преброяването от 2006 г. в Метрополния регион на Лагос живеят около 7,9 милиона души, а населението на целия Щат Лагос има малко над 9 милиона жители. Въпреки това информацията от преброяването е спорна, защото данните, предоставени от Правителството на щата Лагос, и тези от Нигерийското правителство, се разминават съществено. По данни на местната администрация в целия щат живеят над 17,5 милиона души, а 88 % от тях или 15,5 милиона живеят в Метрополен регион Лагос. Нигерийското правителство от своя страна до известна степен базира данните си на статистическа прогноза на ООН за развитието на населението на Нигерия. Според щатското правителството държавната администрация е манипулирала данните на ООН още при първото им предоставяне през 2003 г.
Друг съществен проблем, който прави невъзможно реалното преброяване на населението на Лагос, е псевдоурбанизацията. Метрополният регион е дом на стотици бидонвили, в които живеят незнаен брой хора, чийто приток към града и заселването им са напълно неконтролирани. Официално всяка година Лагос се увеличава с 275 000 нови жители, а неофициално прирастът достига 350 хиляди.
Към 2015 г. населението на града е приблизително 16 348 100 души, а на метрополиса – около 21 324 000 души.[1]
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Лагос сам по себе си не е град или община и затова реално няма градска управа. Някога Община Лагос е включвала остров Лагос, Икои, остров Виктория и част от континенталната суша и е била администрирана от Лагоския градски съвет. През 1976 г. съветът е разпуснат, а отделните територии стават местни самоуправляващи се райони. Континенталните територии около Община Лагос, от своя страна, са представлявали няколко отделни градове със собствена администрация – Мушин, Икеджа и Агеге.
В началото на 1970-те години по времето на нигерийския нефтен бум, довел до неконтролирано развитие на икономиката, Лагос изживява невиждан дотогава прираст на населението. Без никакъв контрол хора от селските райони се заселват в района на града, което води до увеличаването на селищата в близост до Лагос и постепенното им поглъщане от все повече разрастващия се град.
Наименование | Площ (km²) |
Население (2006) |
Гъстота (души/km²) |
Агеге | 11,2 | 459 939 | 41 071 |
Аджероми-Ифелодун | 12,3 | 684 105 | 55 474 |
Алимошо | 185,2 | 1 277 714 | 6899 |
Амуво-Одофин | 134,6 | 318 166 | 2364 |
Апапа (тук е разположено пристанището в Лагос) |
26,7 | 217 362 | 8153 |
Ети-Оса (основен бизнес център и дом на представители на политическия елит) |
192,3 | 287 785 | 1496 |
Ифако-Иджайе | 26,6 | 427 878 | 16 078 |
Икеджа | 46,2 | 313 196 | 6785 |
Кософе | 81,4 | 665 393 | 8174 |
Остров Лагос (историческият център и икономическото сърце на Лагос) |
8,7 | 209 437 | 24 182 |
Континентален Лагос | 19,5 | 317 720 | 16 322 |
Мушин | 17,5 | 633 009 | 36 213 |
Оджо | 158,2 | 598 071 | 3781 |
Ошоди-Исоло | 44,8 | 621 509 | 13 886 |
Сомолу | 11,6 | 402 673 | 34 862 |
Сурулере | 23 | 503 975 | 21 912 |
Лагос | 999,6 | 7 937 932 | 7941 |
В наши дни под Лагос често се има предвид Метрополен регион Лагос, който включва островите и континенталните общини. Щатското правителство на Лагос отговаря за водоснабдяването, пътната инфраструктура, транспорта, енергетиката, здравеопазването и образованието. Метрополният регион на Лагос обхваща 16 от общо 20-е района с местно самоуправление, които образуват щата Лагос, с 88% от населението на щата.
Лагос е бившата столица на Нигерия, но на 12 декември 1991 г. Абуджа официално става новият столичен град. Въпреки че смяната на столицата е приета със закон още през 1976 г., преместването на цялата администрация отнема повече от 15 години. Лагос продължава да е седалище на Нигерийския висш съд.
Еко Атлантик сити е планиран град от 21 век, предназначен да бъде изграден върху земи, отнети от Атлантическия океан. Понастоящем повечето от земите са отводнени. Проектът е планиран за 400 000 жители и 250 000 пътуващи ежедневно до острова. Планира се брегът да се върне на своята позиция от 1950-те и 1960-те години, заличавайки щетите, нанесени от ерозията.[12]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]- Автомобилен транспорт
Уличната мрежа на Лагос е една от най-големите и натоварени в Западна Африка.[13] На север от града започват големите автомагистрали Лагос-Ибадан и Лагос-Абеокута, а на изток – Лагос-Бадагри.
Важността на Лагос като голям търговски център и изгодното му стратегическо местоположение обуславят факта, че той е крайна точка на три маршрута от Трансафриканската автомобилна мрежа:[14] автомагистралата Лагос – Момбаса, Транссахарската и Източноафриканската крайбрежна магистрали.
В града действа система на скоростен автобусен транспорт. Първата част на системата е завършена през февруари 2008 г. Очаква се, при цялостното ѝ завършване, по нея да има 8 маршрута, свързващи всички части на Лагос, и тя да е в състояние да превозва до 10 хиляди пътници на час по всяко направление.[13]
- Железопътен транспорт
Железопътният транспорт в страната е слабо развит. От Лагос започва една от двете главни железопътни линии в Нигерия – тази, съединяваща Лагос със залива Бенин и с град Нгуру в щата Йобе. В действителност, в началото на 2013 г. действащ в страната е само участъкът Лагос-Кано,[15][16] вторият по численост град в Нигерия.
Понастоящем в града се строят съоръжения за система на леко метро. Идеята за проекта е огласена в началото на 2000 г. от губернатора Бола Тинуби, а официално строителството започва през декември 2003 г.[17] По своя замисъл системата ще има две линии – Червена и Синя. За строителството на Синята линия от залива до Ококомайко през 2008 г. управата на града отделя 70 милиона нигерийски найри с предположението строителството да бъде завършено през 2011 г.[18][19] То обаче започва едва през 2010 г., и очакванията са да бъде завършено около 2015 г. Дължината на линиите ще е 27,5 km, и по тях ще бъдат разположени 13 станции. Пътуването от началото до края на линиите ще отнема около 35 минути. По трасетата няма да има пресичания с други пътища и възможности за случаен достъп на пешеходци и други превозни средства.
Впоследствие се очаква да бъде започнато строителството и на втората линия, Червената, от залива до Агбадо.
- Воден транспорт
Няколко редовни фериботни маршрута свързват остров Лагос с континента. Превозът на пътници по лагуната и протоците се извършва и от частни превозвачи.[20]
В Лагос е разположено главното пристанище на Нигерия със стокооборот около 6 милиона тона на година. Управлението на кейовете и транспортирането на товарите е възложено на Nigerian Ports Authority. Пристанището се намира в континенталната част на града, в района Апапа, на площ от 120 хектара.[21] С увеличаването на обема на водния транспорт, който чувствително се засилва от средата на 19 век, възниква проблемът с удобния достъп до лагуната на Лагос. Постоянната промяна на дъното поради преместването на плитчините на входа на лагуната не позволява да се създаде надеждна лоция и това създава трудности пред пристигащите кораби. Също така налице е постоянната промяна на бреговата линия, причинена от естественото движение на наносите край брега. Развитието на пристанищната зона започва в началото на 20 век, когато през 1906 г. започва строителството на защитни молове (стени против вълните) и драгиране на акваторията. След завършването на тези дейности е взето решение в Апапе да бъде построено пристанище. Първият док с дължина около половин километър се появява в хода на строителството, което започва през 1921 г.
През 1948 г. възможностите на пристанището са разширени с построяването на нови кейови стени. В същото време районът му е значително уголемен, появяват се складови площи, хранилища и сортировъчни станции. По време на гражданската война през 1967 – 1970 г. пристанищата на Нигерия са затворени за международен трафик и единственото действащо остава това на Лагос. В следвоенните години, когато страната е залята от товари за възстановяването на индустрията и за новото строителство, пристанището е претоварено. Старите неефективни методи за транспортиране чрез използване на опаковки с малък обем (бъчви, кутии, бутилки) не позволяват извършването на бърз стокооборот. В същото време транспортната инфраструктура не позволява въвеждането на големи контейнери – пътищата и мостовете на страната не са предназначени за такива товари. Всичко това изисква драстични мерки за преустрояване на пристанищните съоръжения и осигуряване на връзките на пристанищната зона с града и страната като цяло. Предприетите мерки, както и строителството на нови пристанища (намиращото се в непосредствена близост до Апапа пристанище на остров Тин Кен, Порт Харкурт, това в Калабар) позволяват разтоварването на кейовете на Апапа от стокооборота.[22]
Контейнерният терминал на пристанище Апапа е най-големият в страната и е в състояние да побере до 32 000 TEU. Дължината на терминала е 1 km.[23]
- Авиотранспорт
Лагос е обслужван от международното летище „Муртала Мохамед“, едно от най-големите в Африка и основен международен пътнически портал на Нигерия. Летището се намира в северните покрайнини на града, в предградието Икеджа и има терминали за вътрешни и международни линии. Летището осигурява почти петдесет процента от целия въздушен трафик на Нигерия, ето защо по-голямата част от международния въздушен трафик на страната се извършва оттук.[24] Летището е построено през Втората световна война. В следвоенните години Икеджа става основна база на авиокомпанията „West African Airways Corporation“, основана от правителството на Британска Западна Африка. За трафика в страната се използват самолети „Де Хавиланд Доув“, а по-късно „Дъглас C-47 Скайтрейн“. След получаването на независимост на страната, компанията се премества в Нигерия и сменя името си на „Nigeria Airways“. Летището е разширено в средата на 1970-те години и получава името на Муртала Мохамед. В края на 20 век летището се счита за опасно поради увеличената престъпност. След идването на власт в страната през 1999 г. на Олусегун Обасанджо състоянието на летището се нормализира.
„Nigeria Airways“ прекратява дейността си през 2003 г. Понастоящем основен превозвач е нигерийската авиокомпания „Air Nigeria“. От началото на хилядолетието пътническият трафик през летището се е увеличил повече от два пъти, като през 2011 г. той достига над 7 милиона души годишно.
Летището претърпява модернизация, наред с изграждането на нов терминал.
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Лагос, след приемането на проекта за модернизация, изпълняван от сегашната администрация на управителя Раджи Бабатунде Фашола, постепенно се превръща в основна туристическа дестинация, като един от най-големите градове в Африка и в света. Лагос предприема редица стъпки да се превърне в глобален град. Карнавалът Еѝо през 2009 г. (годишен празник, възникнал от Иперу Ремо, държавата Огун), който се провежда на 25 април, е стъпка в тази посока. Понастоящем Лагос е известен предимно като бизнес-ориентирана общност. Градът има няколко пясъчни плажа на Атлантическия океан – Бадагри, Елеко, Елегуши и Алфа. Два от най-популярните плажове са Бар Бийч и Леки. В Лагос има голямо разнообразие от хотели, вариращи от тризвездни до петзвездни. Други забележителности включват площад Тафауа Балеуа, района Фестак и Възпоменателната колонада.
За новодошлите в Лагос един от многото начини за разучаване на града е преглед на някои от местните сайтове като VConnect.com и LostinLagos.com. Посетителите могат да опитат ястия от нигерийска, ливанска, китайска и други кухни. Гостите на града са привлечени от богатата култура на Нигерия, сцените за развлечения и жизнеността, която предлага Лагос. Туристическите атракции включват двореца Оба, Нигерийския национален музей, храма на Фела, курортите по брега.[25]
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Лагос е седалище на различни училища, университети и други институции за професионално обучение, които са управлявани от правителството или от частни субекти.[26]
- Професионални училища
- Институт за индустриални технологии (Institute for Industrial Technology, IIT): основан през 2000 г., IIT е техническо професионално училище за младежи от бедни семейства.
- Политехнически училища
- Колеж за технологии Яба (Yaba College of Technology, YABATECH): създаден през 1934 г., колежът е първото нигерийско висше учебно заведение и третото в Африка. Колежът е център на културата и културното наследство. Към началото на 21 век той има над 16 000 студенти.
- Държавната политехника в Лагос е политехническо заведение, основано през 1980-те години. Има повече от шест училища, включително частно политехническо. Основният му кампус е в Икороду.
- Градско политехническо училище – това е първата частна политехника в Нигерия. Тя е създадена през 1990 г. от инженер Бабатунде Одуфува.
- Политехническо училище „Грейс“
- Политехническо училище „Уолекс“
- Федералният колеж за риболов и морски технологии е учебно заведение, който предлага общонаучни курсове, курсове по рибарски технологии, корабно машиностроене и морска наука.
- Федерален технически образователен колеж „Акока“
- Университети
- Университетът на Лагос (University of Lagos, UNILAG) с най-голям кампус в Акока, е институция, датираща от 1962 г., с над 35 000 студенти. Тя се състои от 13 факултета, ръководени от над 4000 души.[27]
- Лагоски щатски университет (Lagos State University, LASU) – създаден през 1984 г., собственост на щата Лагос. Основният му корпус е разположен в Оѝо.
- Панатлантически университет – това е преди всичко бизнес училище, предлагащи две магистърски програми. Основано през 1996 г., то получава статут на университет през 2002 г.
- Национален открит университет на Нигерия
- Колеж по здравни технологии в предградието Яба
- Медицински колеж в Икеджа
- Университетска учебна болница в Иди Араба Мушин.
Култура
[редактиране | редактиране на кода]Музика
[редактиране | редактиране на кода]Градът е известен в цяла Африка със своята музикална сцена. Градът е родоначалник на разни стилове, като например нигерски хип-хоп, хайлайф, джуджу, фуджи и афробийт.[28]
Кино
[редактиране | редактиране на кода]Лагос е център на нигерийската киноиндустрия и често се споменава като Ноливуд. Пазарът Идумота на остров Лагос е основният център за разпространение. Голям брой филми са заснети в района Фестак.[29] Кината постепенно губят своите поддръжници във филмовата индустрия. Филмите на езика йоруба са най-гледани в кината, следвани от индийските филми.[29]
Пол Маккартни записва своя трети албум, Band On The Run, в студиото на EMI в Лагос през август и септември 1973 г.[30]
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Футболът е най-популярният спорт в града. Известните лагоски футболни клубове включват Bridge Boys F.C. (собственост на щата Лагос) и First Bank F.C. – и двата играят в Нигерийската национална лига, вторият ешелон на нигерийския футбол.
Националният отбор по футбол, известен като Суперорлите, в миналото играе почти всичките си домакинските си мачове в Лагос на Националния стадион в предградието Сурулере, но се премества на новия и по-голям стадион в Абуджа.[31][32]
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Хърбърт Макаулей (1864 – 1946), един от бащите на нигерийския национализъм
- Тони Алън (р. 1940) – музикант
- Кезая Джоунс (р. 1968) – музикант
- Акин Еуба (р. 1935) – композитор
- Исиома Даниел (р. 1981) – журналистка
- Давид Изонритей (р. 1963) – боксьор, сребърен медалист от Барселона 1992
- Хаким Оладжувон (р. 1963) – бивш баскетболист в НБА и носител на златен медал от Атланта 1996
- Майкъл Оловоканди (р. 1975) – бивш баскетболист в НБА
- Самсон Сяся (р. 1967) – настоящ треньор на националния отбор по футбол на Нигерия
- Адемоле Банколе (р. 1969) – футболист
- Виктор Аничебе (р. 1988) – футболист
- Обафеми Мартинс (р. 1984) – футболист
- Разак Омотойоси (р. 1985) – футболист
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Metro Lagos (Nigeria): Local Government Areas // City Population, 21 март 2015. Посетен на 26 октомври 2015.
- ↑ Lagos // Oxford Dictionary. Архивиран от оригинала на 2016-08-20. Посетен на 28 November 2015.
- ↑ African Cities Driving the NEPAD Initiative. 2006. ISBN 978-9-211318159. с. 202.
- ↑ Key Concepts in Creative Industries. SAGE, 2012. ISBN 978-1-446-2028-90. с. 47.
- ↑ Cultures and Globalization: Cities, Cultural Policy and Governance. SAGE, 2012. ISBN 978-1-446-2585-07. с. 118.
- ↑ Stuart Cunningham. Hidden Innovation: Policy, Industry and the Creative Sector (Creative Economy and Innovation Culture Se Series). Univ. of Queensland Press, 2013. ISBN 978-0-702-2509-89. с. 163.
- ↑ Cities and Nature. Routledge Critical Introductions to Urbanism and the City, 2013. ISBN 978-1-134252749. с. 7.
- ↑ Afropolis: City Media Art // Jacana Media, 2012. с. 18.
- ↑ The Land/Ocean Interactions in the Coastal Zone of West and Central Africa Estuaries of the World. Springer, 2014. ISBN 978-3-319-0638-81. с. 66.
- ↑ What Makes Lagos a Model City // New York Times, 7 January 2014. Посетен на 16 March 2015.
- ↑ John Campbell. This Is Africa's New Biggest City: Lagos, Nigeria, Population 21 Million // The Atlantic. Washington DC, 10 July 2012. Посетен на 23 September 2012.
- ↑ Elumoye, Deji. 'Eko Atlantic City Underway' // Thisday (via allAfrica.com). AllAfrica Global Media, 26 септември 2007. Посетен на 4 февруари 2008.
- ↑ а б Lagos BRT Lite // LAMATA. Посетен на 4 април 2012.[неработеща препратка]
- ↑ African Development Bank/United Nations Economic Commission For Africa: „Review of the Implementation Status of the Trans African Highways and the Missing Links. Т. 2 Description of Corridors. African Development Bank, 14 август 2003. Посетен на 14 юли 2007.
- ↑ BBC News – Can Nigeria’s renovated railway unite north and south?
- ↑ „Trains in Nigeria: A slow but steady new chug“. The Economist.
- ↑ Momodu, Shaka. Lagos Launches $135 m Rail System // This Day. 3 декември 2003.
- ↑ Bisiriyu, Rasheed. N70bn Lagos light rail ready in 2011 // The Punch. 11 април 2008. Архивиран от оригинала на 2008-04-14.
- ↑ Lagos Light Rail // Railways Africa Magazine, 12 декември 2010. Архивиран от оригинала на 21 май 2013. Посетен на 12 декември 2010.
- ↑ LAMATA Ferry Services // LAMATA. Архивиран от оригинала на 2012-11-11. Посетен на 4 април 2012.
- ↑ Сайт на Nigerian Ports Authority // Архивиран от оригинала на 2013-06-03. Посетен на 2013-08-17.
- ↑ История порта Апапа Архив на оригинала от 2013-04-18 в Wayback Machine. ((en))
- ↑ Информация за терминала на сайта Apapa Container Terminal, архив на оригинала от 10 септември 2012, https://web.archive.org/web/20120910115647/http://www.apmterminals.com/africa-mideast/apapa/terminalinfo.aspx?id=940, посетен на 17 август 2013
- ↑ Federal Airports Authority of Nigeria. Data & Statistics // Архивиран от оригинала на 2008-03-24. Посетен на 11 март 2008.
- ↑ Offiong, Adie Vanessa. Tourism Has Spiritual Face Too // Weekly Trust. 26 февруари 2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 2013-09-02.
- ↑ Issue And Problems In Higher Edfucation // National Open University, Nigeria. Архивиран от оригинала на 2013-05-22. Посетен на 4 април 2012.
- ↑ Homepage // University of Lagos official website. Посетен на 4 април 2012.
- ↑ Ayodele Ganiu. The contribution of the Creative Economy to African Cities: A Case Study of Lagos Creative Sector & Its Potential // 2011. Архивиран от оригинала на 2013-05-09. Посетен на 4 април 2012.
- ↑ а б Yoruba Travelling Theatre & Video Film // Посетен на 4 април 2012.
- ↑ Mark Lewisohn. Band On The Run: Paul McCartney and Wings // 2001. Посетен на 8 април 2012.
- ↑ Nigeria // World Stadiums. Посетен на 2 юни 2010.
- ↑ Chuka Onwumechili. Nigeria International Matches 1955 – 2007 // Rec.Sport.Soccer Statistics Foundation Online, 3 юли 2008. Посетен на 2 юни 2010.
|