Направо към съдържанието

ЛГБТ права в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансполови) хора в България могат да срещнат трудности в ежедневието си, въпреки че българската конституция не криминализира нито една проява на сексуалните малцинства.

Хомосексуалността е легална в България от 1968 г.,[1] но законът не дава възможност за сключване на еднополов брак.

Както повечето страни от Централна и Източна Европа, които са в преход, България е социално консервативна и хомосексуалността често се приема за тема табу.

Закони срещу хомосексуалността

[редактиране | редактиране на кода]

Средновековна България

[редактиране | редактиране на кода]

Няма сведения за закони срещу хомосексуалните актове в средновековна България. Първите закони, създадени от хан Крум, не включват наказания срещу хомосексуалните двойки. Въпреки това се смята, че след покръстването на българите хомосексуалността започва да бъде заклеймявана от обществото като противоречаща на християнския морал.

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

След завладяването на България от османските турци българите попадат в ислямска държава, строго подчинена на шериата, която наказва хомосексуалните актове между мъже според повелите на Корана. Въпреки това е известно, че някои турски султани са имали хомосексуално поведение.

Независимо от преобладаващия брой мюсюлмани в империята турските власти легализират хомосексуалните актове между мъже през 1858 г. Това е първият известен случай на официално декриминализране на такива дейности по българските земи. Въпреки това след Освобождението хомосексуалните актове отново са криминализирани за близо още столетие.

Хомосексуалният акт между мъже е обявен за престъпление на 1 май 1896 г., когато се изготвят новите закони. Той предвижда 6 месеца затвор за хомосексуални мъже над 16 години. Тази присъда е увеличена на 3 години на 13 май 1951 г.

През юли 1964 г. българските власти арестуват 26 мъже, заподозрени в хомосексуални актове. Сред тях са и обичаните сред българското общество Георги Парцалев и Емил Димитров.[1] Тази случка предизвиква масови антизападни настроения.

По-късно, през 1966 г., се съобщава, че хомосексуалността ще бъде легализирана в цяла България. Две години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове официално са декриминализирани.[1]

След падането на социалистическия режим в България се заражда ЛГБТ движение за равноправие. Най-голямата стъпка, направена през 90-те години на XX век, е създаването на Българската гей организация „Джемини“ през 1992 г. Тя функционира до 2010 г. БГО „Джемини“ бързо набира популярност и играе важна роля за редица законодателни промени, засягащи ЛГБТ хора, например Закона за дискриминацията.

В страната отварят редица гей заведения, главно в София и Пловдив.

От 2004 г. насам се провежда Sofia LGBTI Community Art Fest, където в рамките на една седмица се показват творби на ЛГБТ младежи, също така се провеждат конференции и лекции с родители на деца с нетрадиционна секусална ориентация или полова идентичност, също така и на интерсексуални деца.

От 2008 г. ежегодно се организира Sofia Pride, в който участват множество ЛГБТ хора, както и значителен брой подкрепящи равните права либералисти. Мероприятието се подкрепя от БСП, Зелената партия и ДСБ.

Закони срещу дискриминация

[редактиране | редактиране на кода]

Закони, които защитават хомосексуалните от дискриминация, насилие и обиди, съществуват от 2003 г. През 2015 г. се забранява и дискриминацията на транссексуалните.

ЛГБТ организации и активизъм в България

[редактиране | редактиране на кода]

Младежка ЛГБТ организация „Действие“ е най-голямата по рода си неправителствена организация, сформирана в началото на 2010 г. Нейните основни цели са предоставяне на помощ и подкрепа за млади хомосексуални, бисексуални и трансполови хора, развитие на самоуверена ЛГБТ общност и борба срещу хомофобията и необразоваността в обществото. От май 2012 г. „Действие“ е регистрирана като сдружение с идеална цел. Провежда също така групи за взаимопомощ.

Ресурсен център „Билитис“ е организация с лесбийско-феминистка идентичност, която се бори за равноправие както на сексуалните, така и на всички други малцинства в страната.

Gay and Lesbian Accepted Society (GLAS) Foundation Bulgaria е неправителствена организация, която се занимава с ЛГБТ активизъм. Провежда редица социални експерименти и проекти, свързани с увеличаване на толерантността на обществото към сексуалните малцинства.

ЛГБТ Пловдив е местна неправителствена организация, действаща в Пловдив и региона. Занимава се с правата на ЛГБТ хората, дискриминацията и насилието срещу тях.

Гей живот и култура

[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от ЛГБТ активизма е центриран в София и Пловдив. Ежегодно в столицата се провежда „София прайд“ и „София прайд фест“, включващ прожекция на филми на ЛГБТ тематика.[2] Съществуват редица заведения, които са приятелски настроени към ЛГБТ обществото, клубове, гей сауни, гей салони за красота.

Значително гей общество живее и в Пловдив, където голяма част от гей живота е концентриран в творческия квартал Капана. Там се намира гей клубът на града и се провеждат ЛГБТ мероприятия. През септември 2016 г. градът става свидетел на едно от първите шоута на драг-кралици в страната.

През последното десетилетие се наблюдава засилен интерес към гей туризма. Дестинации са Пловдив, Банско и градовете по Черноморието, измежду които Слънчев бряг.

Еднополови бракове

[редактиране | редактиране на кода]

От 1991 г. Конституцията определя брака като „съюз между мъж и жена“, като така забранява еднополовите бракове.[3]

На въпроса дали гей двойките ще могат да сключват брак и да осиновяват деца, бившият министър-председател Бойко Борисов отговаря: „За да се случи нещо подобно, обществото трябва да бъде готово за това.“[4]

Проучване от 2002 г. показва, че 37% от българите смятат, че хомосексуалността трябва да бъде приета от обществото, нараствайки на 39% през 2007 г.[5] Интервюирани са 500 души, поради което извадката не е представителна .

Статистика от 2006 г. показва, че приблизително 12% от българите подкрепят еднополовите бракове, а 70% са против тази идея.[6][7]

Толерантността постепенно започва да надделява за сметка на обичайния консерватизъм. През 2007 г. 42,4% от запитаните българи заявяват, че не биха желали да имат колега/приятел, който не е хетеросексуален. Този процент обаче спада до 38% през 2012 г. и 31% през 2014 г.

Като цяло обществото е по-склонно да приеме лесбийките за разлика от гейовете, транссексуалните и травеститите. 26% от анкетираните работодатели заявяват, че не биха наели лесбийка.

Проучване през 2008 г. в гимназиите на София, Пловдив и Варна показва, че 12,3% от учениците между 14 и 19-годишна възраст са ЛГБТ. Категорично отказват да седят с хомосексуален съученик 29% от учениците, а 5% заявяват, че са готови да го тормозят, защото е гей. 39% от попитаните казват, че биха го защитили, ако това няма да им създаде проблеми.[8]

Легални хомосексуални актове Yes (От 1968 г.)
Равна възраст на съгласие (14) Yes (От 2002 г.)
Антидискриминационни закони при заетостта Yes (От 2004 г.)
Антидискриминационни закони при предоставянето на стоки и услуги Yes (От 2004 г.)
Закони за борба с дискриминацията във всички други области (включително непряка дискриминация, реч на омразата)

Yes (От 2004 г.)

Антидискриминационни закони относно половата идентичност Yes (От 2015 г.)
Закони срещу престъпление от омраза

Yes (От 2023 г.)

Еднополов брак

No (Конституционна забрана от 1991 г.)

Признаване на еднополови двойки

No

Право на ЛГБТ родител да осинови дете Yes
Осиновяване на доведено или заварено дете

No

Съвместно осиновяване от еднополови двойки

No

Служба в армията Yes

No (Само за ЛГБ хора)

Право за смяна на пола

No (От 2017 г.)

Ин-витро оплождане за лесбийките

No

Автоматично родителство за двамата съпрузи след раждането

No

Забрана на конверсионната терапия

No

Сурогатно износване за гей двойките

No

Хомосексуалните мъже имат право да даряват кръв Yes