Кьолнски университет
| Кьолнски университет | |
| Universität zu Köln Universitatis Coloniensis | |
 Главна сграда на Кьолнския университет | |
| Основан | 1388 г. |
|---|---|
| Вид | държавен |
| Финансиране | 547 млн. евро (2012)[1] |
| Ректор | Алекс Фреймут |
| Преподаватели | 5491 (от тях професори 444) (2012)[1] |
| Студенти | 49 772 (Зимен семестър 2014/15)[2] |
| Местоположение | Кьолн, Северен Рейн-Вестфалия, Германия |
| Сайт | www.uni-koeln.de |
 Местоположение в Кьолн | |
| Кьолнски университет в Общомедия | |
Кьолнският университет, или Университет в Кьолн, е висше училище, сред най-старите във Федерална република Германия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Университетът е основан през 1388 г. като едно от четирите висши училища в Свещената Римска империя. Официалната емблема на университета е създадена през 1392 г. Университетът е затворен за периода 1798 – 1919 г. През 1919 г. висшето училище отваря врати отново с постановление на Пруското правителство.
Структура[редактиране | редактиране на кода]
| Факултет | Студенти | Сайт |
|---|---|---|
 Факултет по мениджмънт, икономика и социални науки |
ок. 10 000 | немски Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine. английски Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine. |
 Факултет по право |
ок. 5000 | немски |
 Факултет по медицина с Университетска болница |
ок. 3200 | немски Архив на оригинала от 2011-02-11 в Wayback Machine. английски Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine. |
 Факултет по изкуства |
ок. 16 500 | немски |
 Факултет по математика и физически науки |
ок. 7500 | немски английски |
| Факултет по хуманитарни науки | ок. 2800 | немски |
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Вход на централна сграда на университета -
Централна университетска библиотека -
Училище по педагогика -
Факултет по стопански и социални науки -
Институт по трудово и стопанско право -
Институт по история на изкуството -
Институт по физика -
Институт по хигиена -
Институт по науки за земята -
Център по биология -
Център за молекулярна медицина -
Филозофикум
Видни възпитаници и преподаватели[редактиране | редактиране на кода]
- Курт Алдер – Нобелова награда за химия (1950)
- Хайнрих Бьол – Нобелова награда за литература (1972)
- Петер Грюнберг – Нобелова награда за физика (2007)
- Каролос Папуляс – Президент на Гърция (2005 – 2015)
- Густав Хайнеман – Президент на Федерална република Германия (1969 – 1974)[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Zahlen, Daten, Fakten, uni-köln.de (PDF-Datei, 32 kB; HTML-Seite). ((de))
- ↑ Kurzstatistik Wintersemester 2014/15 (pdf) ((de)).
- ↑ Личности, сайт на Кьолнския университет. ((de))
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Erich Meuthen. Kölner Universitätsgeschichte, Band I: Die alte Universität, 1988, ISBN 3-412-06287-1
- Bernd Heimbüchel und Klaus Pabst. Kölner Universitätsgeschichte, Band II: Das 19. und 20. Jahrhundert, 1988, ISBN 3-412-01588-1
- Erich Meuthen (Hrsg.). Kölner Universitätsgeschichte, Band III: Die neue Universität – Daten und Fakten, 1988, ISBN 3-412-01688
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((de)) ((en)) Официален сайт на Кьолнския университет
|
