Къща музей „Никола Вапцаров“ (София)
| Къща музей „Никола Вапцаров“ | |
| Музеи в България | |
| Местоположение | София, България |
|---|---|
| Тематика | литература |
| Основан | 1952 г. |
| Работно време | понеделник – събота; от 10:00 до 17:00 ч. |
| Допълнителна информация | |
| Директор | Атанас Капралов |
| Адрес | София 1000, ул. „Ангел Кънчев“ № 37 |
| Сайт | nlmuseum.bg |
  Местонахождение в центъра на София | |
Къща музей „Никола Вапцаров“ се намира на ул. „Ангел Кънчев“ № 37 в София.[1]
Музеят е създаден през 1952 г. по решение на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет, въз основа на решение на Политбюро на ЦК на БКП от 4 април 1952 г. Официално е открит за посетители на 6 май 1956 г. Помещава се в последния софийски дом на поета, в който той е живее със съпругата си и семейството на брат си от май 1940 до 4 март 1942 г. Първоначално се е състои от жилището, предоставено за живеене на Никола Вапцаров от лелята на поета Магда Кондова, към което по-късно се присъединяват и други два апартамента, които държавата допълнително отчуждава. Кооперацията, на чийто последен етаж се намира музеят, е построена през 1936 г.[1]
В този дом Вапцаров редактира вестник „Литературен критик“ и пише стихове. За 25-годишната си дейност през 1981 г. музеят е удостоен с орден „Кирил и Методий“ І степен.[1]
В музея се съхранява най-голямата част от архива на Никола Вапцаров – тетрадки, ръкописи и снимки от ученическите му години, личната му библиотека, преводи на стиховете му на повече от 30 езика, много от личните му вещи. Богата е колекцията от портрети и илюстрации на български и чужди художници. В музея се съхранява и Световната награда за мир, присъдена му посмъртно, през 1952 г.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Къща музей „Никола Вапцаров“ // Национален литературен музей. Посетен на 31 октомври 2020 г.
