Къща музей „Георги Измирлиев“
| Къща музей „Георги Измирлиев“ | |
| Местоположение | Благоевград, България |
|---|---|
| Тематика | история |
| Основан | 1976 г. |
 Местоположение в Благоевград | |
Измирлиевата къща е възрожденска постройка, паметник на културата в Благоевград, България. Къщата е родният дом на революционера Георги Измирлиев (1851 – 1876) и в 1976 година тя е превърната в музей под името Къща музей „Георги Измирлиев“.[1][2]
Изградена е в махалата Вароша вероятно в 1830 – 1835 година.[3] Представлява малка сграда, свързана с комшулук на юг с църквата „Въведение Богородично“. В 1954 година река Бистрица приижда и нанася големи щети на къщата, поради които по-късно тя е разрушена.[2][4] Съхранени са само резбования таван и част от вътрешното обзавеждане. Реконструкцията ѝ започва в началото на 60-те години на XX век.[4] Възстановена е в 1976 година точно по макет, изготвен от учителя Филип Стойчев на базата на проучванията за жилищен интериор на средно заможна градска къща в Горна Джумая от края на ХІХ век, и отваря врати като музей.[3] Втора реконструкция е направена през 90-те години. Сегашната експозиция (2024 г.) е създадена в 1996 година във връзка с честването на 120 години от Априлското въстание. Състои се от две части: етнографска и фотодокументална.[4] На втория етаж е възстановен интериорът на къщата от края на ХІХ век – маша, огниво, свещник, газена лампа, софра, глинени паници, долап за печене на кафе, бакъри, гюмове, кърпи за покриване на стомните и котлите.[3] В нея е пренесен и запазеният оригинален дърворезбован таван на гостната стая.[2] В стаята за багаж има хоризонтален тъкачен стан и мъжки и женски градски костюми. От оригиналните вещи на семейство Измирлиеви са изложени албум, чашки, нож.[3] Фотоекспозицията показва жизнения път на революционера.[2][1] Лятно време на двора работи открита галерия, където свои картини излагат художници от Пиринска Македония.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 496.
- ↑ а б в г Благоевград. Град за култура, образование, спорт и туризъм // ViewBlagoevgrad. Архивиран от оригинала на 2017-09-08. Посетен на 25 май 2017 г.
- ↑ а б в г д Серафимов, Димитър. „Сладко е да се умре за свободата на Отечеството“ Последни слова от бесилото // ТопПреса, 11 януари 2014 г. Посетен на 25 май 2017 г.
- ↑ а б в Следите на героичното време. Места на памет, свързани с национално-освободителните борби (1867 – 1878). София, БАН, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, ИК „Гутенберг“, 2024. ISBN 978-619-176-231-6. с. 18.
