Чернова:Къщата на Павлов
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
Къщата на Павлов (Дом на войнишка слава, Къща на Афанасиев-Павлов) е 4-етажна жилищна сграда, разположена на площад „Ленин“ във Волгоград, в която група съветски войници героично държат отбраната в продължение на 58 дни по време на Сталинградската битка. Някои историци смятат, че отбраната е ръководена от старши сержант Я. Ф. Павлов, който поема командването на отряда от старши лейтенант И. Ф. Афанасьев, който е ранен в началото на битките, [2] , откъдето идва и името на къщата. Съществува обаче и друга версия, че Я. Ф. Павлов е бил командир на щурмова група, превзела сградата, а отбраната е ръководена [3] от старши лейтенант И. Ф. Афанасиев.
Преди войната[редактиране | редактиране на кода]
Четириетажната жилищна сграда на Регионалния потребсъюз с четири входа на улица Пензенская 61 [4] на площад „9 януари“ (сега площад „Ленин“) е построена в средата на 30-те години от архитект Сергей Волошинов. Тази къща се смята за една от най-престижните в Сталинград, до нея има елитни жилищни сгради: Домът на сигналистите, Домът на работниците от НКВД, Домът на железничарите и други. В къщата на Павлов живеят промишлени специалисти и партийни работници. Наблизо имаше и Къщата на Совконтрол – бъдещата Къща на Заболотни – огледално копие на Къщата на Павлов. Тези две сгради ще играят важна роля в защитата на площад „9 януари“. Според очевидци цветът на двете сгради е бил зелен. Между тези къщи има железопътна линия до държаната мелница № 4 (мелницата на Грудинин).
Сталинградска битка[редактиране | редактиране на кода]
На 27 септември 1942 г. в резултат на бомбардировка от немски самолети архитектът на къщата Сергей Волошинов и бременната му съпруга са убити. [5]
В района на площад „9 януари“ е 42-ри гвардейски стрелкови полк от 13-та гвардейска дивизия, който я защитава. Командирът на полка полковник Елин дава указания на капитан Жуков да проведе операция за превземане на двете жилищни сгради с голямо значение. създадени са две групи: групата на лейтенант Заболотни и сержант Павлов, които завземат тези къщи. Впоследствие къщата на Заболотни е опожарена и взривена от настъпващите германци. Тя рухва заедно с войниците, които я защитават. Разузнавателно-щурмова група от четирима войници, водена от сержант Павлов (включва войници от Червената армия А. П. Александров, В. С. Глущенко, Н. Я. Черноголов), заема четириетажната къща, посочена от Жуков (тя се намира в ничия земя и в нея има германци, не се оказва, че влизането в къщата е трудна задача, тъй като всички подходи към нея са плътно прострелвани от германците) и се закрепя в нея. В мазетата на къщата има цивилни и с тях медицинският инструктор на 3-ти батальон от същия полк, червеноармеецът С. С. Калинин, когото Павлов изпраща с рапорт в щаба на полка. [6] .
На третия ден в къщата пристигат подкрепления под командването на старши лейтенант Афанасиев (17 войници, друг войник от Червената армия е ранен по пътя и се въръща на позицията на полка), доставяйки тежка картечница и 3 противотанкови пушки с боеприпаси, а къщата се превръща във важен опорен пункт в отбранителната система на полка и целия 13-ти гвардейски полк. От този момент нататък старши лейтенант Афанасиев започва да командва защитата на сградата. Няколко дни по-късно в къщата пристига групата на младши лейтенант А. Чернишенко [7] (4 войника и 2 ротни минохвъргачки). Гарнизонът е подчинен на командира на 7-а стрелкова рота от 42-ри гвардейски стрелкови полк старши лейтенант И. И. Наумов, [8] , чийто команден пункт е на основната позиция на ротата, но той често посещава къщата на Павлов и многократно участва в отблъскването на врага, като напада заедно с нейните защитници. [6] .
Още в първите нощи импровизираният гарнизон превъръща къщата в крепост на отбраната [9] (което допринася до голяма степен за по-нататъшната и успешна защита): подходите към сградата от германските позиции са минирани, къщата е оградена с бодлива телена ограда, извън къщата са създадени скрити огневи точки, от къщата до позициите на полка е изкопан дълбок комуникационен проход за доставка на боеприпаси и е изградена напълно скрита под земята телефонна линия; в прозорците и стените са направени тесни амбразури за стрелба; войниците подготвяят няколко резервни позиции за всяко огнестрелно оръжие. Къщата е включена в системата за противопожарната отбрана на полка, подстъпите към нея са обстрелвани от съветски войници от три посоки, а подстъпите към съседните позиции също са обстрелвани от нея. Тоест „Къщата на Павлов“ не е била някакъв отделен изолиран обект, както някои автори понякога описват нейната защита. В дните на отбраната я посещават командирът на 13-та гвардейска дивизия полковник А. И. Родимцев, цялото командване на 42-ри гвардейски полк и 3-ти батальон на този полк. [6] .
Според мемоарите на Вилхелм Адам, полковник Роске му казвал, че немските щурмови групи са превзели долния етаж на сградата, но не са могли да го превземат изцяло. За германците е загадка как се снабдява гарнизонът на горните етажи. [10] .
Първите 30 дни на отбрана са особено трудни, когато германците се опитват всеки ден да превземат сградата. Германците организират атаки по няколко пъти на ден. Всеки път, когато войници или танкове се опитват да се приближат до къщата, И. Ф. Афанасиев и другарите му ги посрещат със силен огън от мазето, прозорците и покрива; те са подкрепени с огън от главните позиции на полка. На последния етаж е оборудван пункт за корекция на артилерийски огън, където всеки ден идва група артилерийски наблюдатели, водени от офицер.
По време на цялата защита на къщата на Павлов (от 23 септември до 25 ноември 1942 г.) в мазето има цивилни, докато съветските войски не започват контраатака.
От 31 защитници на дома на Павлов, трима загиват по време на защитата му – лейтенант А. Н. Чернишенко, сержант И. Я. Хаит и редник И. Т. Свирин. И Павлов, и Афанасиев са ранени, но оцеляват във войната. [11] .
Защитата на къщата продължава 58 дни. Източниците не казват какви са били германските загуби в числено изражение; и е малко вероятно германските доклади да подчертаят информация за загуби в този конкретен момент. Маршал Василий Чуйков пише в мемоарите си: „Тази малка група, защитаваща една къща, унищожи повече вражески войници, отколкото нацистите загубиха по време на превземането на Париж“. [12] . В този случай Чуйков се заблуждава: Париж е обявен за „отворен град“ и се предава на германците без бой, [13] [14] , тоест нацистите нямат загуби при превземането на Париж.
Защитници на дома Павлов[редактиране | редактиране на кода]
Данните за броя на защитниците варират от 24 до 31 (по едно време около 50 души са претендирали за името на Незнайния воин, защитил Дома на войнишката слава [15] ). В мазетата имаше и повече от тридесет цивилни; някои са тежко ранени от немски артилерийски огън.
№ Ф. И. О. Звание/должность Вооружение Национальность 1 Павлов Яков Федотович сержант командир пулемётного отделения пистолет-пулемёт русский 2 Глущенко Василий Сергеевич ефрейтор ручной пулемёт украинец 3 Александров Александр красноармеец ручной пулемёт русский 4 Черноголов Никита Яковлевич красноармеец ручной пулемёт русский 5 Афанасьев Иван Филиппович Лейтенантлейтенант командир пулемётного взвода (командир гарнизона) пулемёт Максима русский 6 Чернышенко Алексей Никифорович † Младший лейтенантмл. лейтенант командир отделения миномётчиков миномёт украинец 7 Гридин Терентий Илларионович сержант миномёт русский 8 Воронов Илья Васильевич ст. сержант командир пулемётного расчёта пулемёт Максима русский 9 Хайт Идель Яковлевич сержант пистолет-пулемёт еврей 10 Иващенко Алексей Иванович сержант пулемёт Максима украинец 11 Свирин Иван Тимофеевич † красноармеец ручной пулемёт русский 12 Бондаренко Михаил красноармеец ручной пулемёт украинец 13 Довженко Павел. И. красноармеец пулемёт Максима украинец 14 Собгайда Андрей ст. сержант командир отделения бронебойщиков ПТР украинец 15 Рамазанов Фаизрахман Зульбукарович ефрейтор ПТР татарин 16 Якименко Григорий Иванович красноармеец ПТР украинец 17 Мурзаев Талибай красноармеец ПТР казах 18 Турдыев Мабулат красноармеец ПТР таджик 19 Тургунов Камолжон красноармеец ПТР узбек 20 Киселёв В. М. красноармеец пистолет-пулемёт русский 21 Мосиашвили Нико красноармеец пистолет-пулемёт грузин 22 Сараев В. К. красноармеец пистолет-пулемёт русский 23 Шаповалов Андрей Егорович красноармеец пистолет-пулемёт русский 24 Хохолов Гаря Бадмаевич красноармеец снайпер винтовка калмык
Разузнавателна група на сержант Павлов Я., която превзе сградата Минохвъргачен отряд Картечен екипаж Чл. Сержант Воронов И.В. Бронебоен отряд Сред защитниците на гарнизона, които не са постоянно в сградата, а само периодично, са снайперистът Анатолий Иванович Чехов и медицинският инструктор Мария Степановна Улянова, които вземт оръжие по време на немски атаки.
В мемоарите на А. С. Чуянов като защитници на къщата все още са посочени: Степаношвили (грузинец), [16] , Цугба (абхазец). В книгата му изписването на някои фамилни имена също е различно: Сабгайда (украински), Мурзуев (казахски) [17] .
В следващите битки на Великата отечествена война участват А. П. Александров, М. С. Бондаренко, П. И. Довженко, В. М. Киселев, В. К. Сараев, И. Т. Свирин, А. А. Собгайда, М. Турдиев, Н. Я. Черноголов. [6] .
Фамилното име Цугба по-късно се появява в списъците на Руската освободителна армия. [15] [18] .
Последният от защитниците на Червената армия на Дома на Павлов, участник по време на Сталинградската битка, е стрелецът с противотанкова пушка Камолжон Тургунов от село Барданкул, Туракургански район, Наманганска област на Република Узбекистан [19] (починал на 16 март 2015 г. на 93 години в родината си) [20] и стрелецът Дуйсенов Каламбай от село Мерке, Жамбълска област на Република Казахстан (починал на 4 май 2006 г.).
Анатолий Николаевич Куришов, който защитава легендарната къща на Павлов на 11-годишна възраст, е единственият жив от 25-те герои, участвали в това събитие, сега живее в Комсомолск на Амур. [21] .
На 27 юни 1945 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР сержант Яков Федотович Павлов е удостоен със званието Герой на Съветския съюз за подвига, извършен в Сталинград.
След войната[редактиране | редактиране на кода]
Къщата, държана от гарнизона на старши лейтенант И. Ф. Афанасиев, се счита за първата реставрирана сграда в Сталинград. Реставрацията на къщата официално започва на 9 юни 1943 г. [22] . Черкасовското движение започва с възстановяването на къщата. [22] . Подвигът на защитниците на къщата на Павлов е увековечен от мемориална стена на крайната стена на къщата от страната на площада. Надписът върху него гласи:
| „ | Тази къща в края на септември 1942 г. е окупирана от сержант Я. Ф. Павлов и неговите другари В. С. Глушченко, Н. Я. Черноголов през септември-ноември 1942 г. къщата е героично защитавана от войници от 3-ти батальон. 42-ри гвардейски стрелкови полк от 13-та гвардейска ордена на Ленин стрелкова дивизия: Александров А.П., Афанасиев И.Ф., Бондаренко М.С., Воронов И.В., Глущенко В.С., Гридин Т.И., Довженко П.И., Иващенко А.И., Киселев В.М., Мосиашвили Н.Г., Мурза ев Т., Павлов Я. Ф., Рамазанов Ф. 3., Сараев В. К., Свирин И. Т., Собгайда А. А., Тургунов К., Турдиев М., Хаит И. Я., Черноголов Н. Я., Чернишенко А. Н., Шаповалов А. Е., Якименко Г. И. | “ |
На 4 май 1985 г. на крайната стена на къщата от улица „Советская“ е открит мемориален стенен паметник. Автори са архитект В. Е. Масляев и скулптор В. Г. Фетисов. Надписът на мемориалната стена гласи: „В тази къща се сляха военните и трудовите подвизи“.
Къщата на Павлов е изобразена в панорамата „Поражението на нацистките войски при Сталинград“.
Настоящ адрес: улица „Советская“, сграда № 39.