Къзлар бей тюрбе
| Къзлар бей тюрбе Kızlar Bey Türbe | |
 Тюрбето на стара снимка | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид | тюрбе |
|---|---|
| Местоположение | Битоля, Северна Македония |
| Изграждане | XVI – XVII век |
| Къзлар бей тюрбе в Общомедия | |
Къзлар бей тюрбе или Отвореното тюрбе (на македонска литературна норма: К’злар Беј турбе, Отворено турбе, на турски: Kızlar Bey Türbe) е османска гробница от XVI – XVII век, намираща се в град Битоля, Северна Македония.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Тюрбето е разположено в мюсюлманските гробища в североизточните покрайнини на града, в махалата известна в османско време като Къзлар бей. Тюрбето е построено на хълм.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]
Според местна легенда в тюрбето, построено в началото на XVI век или по-късно, е погребан ходжа. Един човек обаче сънувал, че там е погребана дъщерята на християнски владетел и при проверката се оказало, че е така. Сходна легенда съществува за Крал Къзъ тюрбе в Скопие.[1]
Тюрбето е разрушено от земетресение в 1995 година. В 1996 година Ислямската общност и Институтът за защита на паметниците на културата започват проект за възстановяването на тюрбето.[3]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Тюрбето е от отворен тип – типично за тюрбета, строени от жени или за жени. Има почти квадратна основа с размери 5,16 x 5,31 m. Височината му е 7,76 m. Покрито е с осмоъгълен купол с диаметър от 3,10 m върху пандантиви, носени от четири големи ъглови колони с размери 1,03 x 1,03 m. Зидарията е от облицован камък, редуващ се с три реда тухли. На фасадата е имало меандрова декорация от тухли – вдълбана и изпъкнала. Дкоративните фризове завършвали с назъбен корниз. Горната част на купола е била покрита с теракотени плочи и мраморен алем. В 1848 година тюрбето е посетено от Едуард Лиър, който го рисува с мраморен саркофаг в него, който по-късно изчезва.[3]
Подобно е Джигер Баба тюрбе на южните падини на рида Тумбе Кафе.[2] Сходни като архитектура са Крал Къзъ тюрбе, Хатунджиклар тюрбе, Алтъ Аяк тюрбе (1690) и Али паша тюрбе (1774) в Скопие. Подобни примери има и в гробището Алифакович в Сараево, както и във Фоча.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir // Патримониум V (10). 2012. с. 297. Посетен на 19 ноември 2017.
- ↑ а б Турбето на К’злар Беј или отвореното турбе // Центар за етнолошки истражувања и применета антропологија. Посетен на 3 юли 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir // Патримониум V (10). 2012. с. 298. Посетен на 19 ноември 2017.
