Кшищоф Кешловски

Кшищоф Кешловски
Krzysztof Kieślowski
	Кшищоф Кешловски Krzysztof Kieślowski
полски кинорежисьор и сценарист
Роден	27 юни 1941 г. Варшава, Генерално губернаторство
Починал	13 март 1996 г. (54 г.) Варшава, Полша
Погребан	Варшава, Полша
Националност	Полша
Учил в	Държавно висше филмово, телевизионно и театрално училище „Леон Шилер“
Работил	режисьор
Режисура
Активност	1966 – 1994
Оскари	2 номинации за Три цвята: Червено (1995)
Награди на БАФТА	3 номинации за Три цвята: Червено (1995)
Други награди	3 награди от филмовия фестивал в Сан Себастиян за Кратък филм за любовта (1988) и за Декалог (1989); „Златен лъв“ от филмовия фестивал във Венеция за Три цвята: Червено (1993); „Гоя“ за Три цвята: Бяло (1994); „Сребърна мечка“ от фестивала в Берлин за Три цвята: Бяло (1994)
Семейство
Съпруга	Мария Каутильо (1967 – 1996; до смъртта му)
Деца	1
Уебсайт	Страница в IMDb
	Кшищоф Кешловски в Общомедия

Кшѝщоф Кешло̀вски (на полски: Krzysztof Kieślowski) е полски филмов режисьор.

Биография

Роден е на 27 юни 1941 г. във Варшава. През 1968 г. завършва Филмовата академия в Лодз. Дебютира с телевизионния документален филм Снимката (Zdjęcie). През 1973 г. реализира първия си игрален филм. До 1983 г. е свързан с Варшавското студио за документални филми. От 1974 г. е член на Филмово студио ТОР, ръководено след 1980 г. от Кшищоф Зануси. В периода 1978 – 1981 г. е заместник-председател на Дружеството на полските филмови дейци.^[1]

Международно признание му донасят Кратък филм за убийството и Кратък филм за любовта (1988), части от цикъла Декалог. След 1991 г. реализира филмите си като френско-полски копродукции. След Три цвята (1993 – 1994) обявява, че прекратява режисьорската си кариера. През последните години от живота си подготвя сценариите за филмовия триптих Ад, Чистилище, Рай.^[2]

Преподава в Берлин, Хелзинки, Лодз, Катовице и в Швейцария.

Умира на 13 март 1996 г.^[3]

Творчество

Документални филми

1966 – Институция (Urząd) – студентска работа
1968 – Снимката (Zdjęcie) – студентска работа
1969 – От град Лодз (Z miasta Łodzi) – дипломна работа
1970 – Аз бях войник (Byłem żołnierzem)
1970 – Фабрика (Fabryka)
1971 – Преди нападението (Przed rajdem)
1972 – Рефрен (Refren)
1972 – Работници '71: нищо за нас без нас (Robotnicy '71: nic o nas bez nas)
1972 – Между Вроцлав и Жельона Гура (Między Wrocławiem a Zieloną Górą)
1972 – Основи на сигурността и хигиената на труда в медните мини (Podstawy BHP w kopalni miedzi)
1973 – Зидарят (Murarz)
1974 – Осветяване (Prześwietlenie)
1974 – Първа любов (Pierwsza miłość)
1975 – Автобиография (Życiorys)
1976 – Шисти (Klaps)
1976 – Болница (Szpital)
1977 – През погледа на нощния портиер (Z punktu widzenia nocnego portiera)
1977 – Не знам (Nie wiem)
1978 – Седем жени на различна възраст (Siedem kobiet w różnym wieku)
1980 – Гара (Dworzec)
1980 – Говорещите глави (Gadające głowy)
1988 – Седем дни в седмицата (Siedem dni w tygodniu)

Игрални филми

1966 – Трамвай (Tramwaj) – студентска работа
1967 – Концерт по желание (Koncert życzeń) – студентска работа
1973 – Подлез (Przejście podziemne)
1975 – Персонал (Personel)
1976 – Белег (Blizna)
1976 – Спокойствие (Spokój)
1979 – Кинолюбител (Amator)
1981 – Кратък работен ден (Krótki dzień pracy)
1981 – Случайност (Przypadek)
1984 – Без край (Bez końca)
1987 – Кратък филм за убийството (Krótki film o zabijaniu)
1988 – Кратък филм за любовта (Krótki film o miłości)
1988 – Декалог (Dekalog) – цикъл от 10 телевизионни филма
1991 – Двойственият живот на Вероника (Podwójne życie Weroniki/ La Double vie de Véronique)

Трилогия Три цвята (trylogia Trzy kolory)

1993 – Три цвята. Синьо (Trzy kolory. Niebieski; Trois couleurs: Bleu)
1993 – Три цвята. Бяло (Trzy kolory. Biały; Trois couleurs: Blanc)
1994 – Три цвята. Червено (Trzy kolory. Czerwony; Trois couleurs: Rouge)

Награди

През 1993 година получава „Златен лъв“ от филмовия фестивал във Венеция. На следващата година е награден със „Сребърна мечка“ от фестивала в Берлин. Три пъти е номиниран за „Оскар“ и два пъти за „Златна палма“. През 1993 е отличен с Орден за литература и изкуство от министъра на културата на Франция. Член на Британския филмов институт (от 1990) и Американската филмова академия (от 1995), лауреат на Наградата на Европейската филмова академия.^[4]

Памет

От 2000 г. неговото име носи Факултетът за радио и телевизия на Силезийския университет в Катовице.^[4]

Бележки

↑ Биография и творчество в „Senses of Cinema“.
↑ Биография и творчество в „Culture“ Архив на оригинала от 2012-02-10 в Wayback Machine..
↑ Кшищоф Кешлевски в база данни на Filmweb
↑ ^а ^б Krzysztof Kieślowski, Ewa Nawój, Jan Strękowski, 2004. Посетен на 1 април 2016.

Външни препратки

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Кшищоф Кешловски

[1] Биография и творчество в „Senses of Cinema“.

[2] Биография и творчество в „Culture“ Архив на оригинала от 2012-02-10 в Wayback Machine..

[3] Кшищоф Кешлевски в база данни на Filmweb

[:0-4] а ^б Krzysztof Kieślowski, Ewa Nawój, Jan Strękowski, 2004. Посетен на 1 април 2016.

[1]

[2]

[3]

[4]