Жан-Люк Годар

Жан-Люк Годар Jean-Luc Godard
френски режисьор и кинокритик
Жан-Люк Годар (1968)
Роден	3 декември 1930 г. VII окръг, Париж, Франция
Починал	13 септември 2022 г. Швейцария
Националност	Франция
Учил в	Парижки университет
Награди	Теодор Адорно (1995) Златен лъв (1983) Златна мечка (1965) Сребърна мечка за най-добър режисьор (1960) Златна палма (2018)
Режисура
Активност	от 1954 г. до 2022 г.
Значими филми	„До последен дъх“ „Презрението“
Семейство
Съпруга	Ана Карина (1961–1965, развод) Ан Вяземски (1967–1979, развод)
Подпис
Режисура
Активност	от 1954 г. до 2022 г.
Значими филми	„До последен дъх“
Уебсайт	Страница в IMDb
Жан-Люк Годар в Общомедия

Жан-Люк Года̀р (на френски: Jean-Luc Godard) е френски режисьор и кинокритик.

Биография

Роден е в Париж на 3 декември 1930 година. Второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е била наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. Завършва начално училище и гимназия в Нион, Швейцария, а през 1948 г. родителите му се развеждат и той се връща в Париж. През 1949 г. следва етнология в Сорбоната в Париж. Това е и времето, по което се запознава с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. През 1950 г. създава станалия известен „Gazette de cinéma“, от който публикува пет броя между май и ноември същата година.

Кино

Заснема първия си филм през 1954 г. след пътувания с баща си из Северна и Южна Америка. След 1954 г. участва по различни начини в заснемането на повечето от филмите на Трюфо. Пише статии за „Cahiers du Cinéma“.

Годар е един от лидерите на Новата вълна във френското кино. Автор е на филми като „Алфавил“, „Мъжки род-женски род/Masculin, féminin“, „Жената си е жена“ и др. Считан е за виден представител на авангарда в световното кино с голям принос за неговото развитие. Като филмов критик се изявява със статии в „Газет дю синема“ и „Кайе дю синема“. През 1959 г. по сценарий на Франсоа Трюфо, вдъхновен от действителни събития, снима „До последен дъх“, който се превръща в емблематичен за „Новата вълна“. Друг негов филм, „Малкият войник“ (1960), е забранен за три години от френската цензура поради това, че разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.

През 1961 г. се жени за актрисата Ана Карина, която участва в много негови творби – „Жената си е жена“ (1961), „Да живееш живота си“ (1962), „Made in USA“ (1967) и др. Впоследствие връзката им се разпада и в този период той прави „Алфавил“ и „Лудият Пиеро“ (1965), в които дава израз на екзистенциалната си криза. Във филми като „Две-три неща, които знам за нея“, „Мъжки род-женски род“ Годар играе ролята на социолог. С „Китайката“ (1967) показва интереса си към политиката и изпреварва майските събития от 1968 година във Франция. В „Уикенд“ (1967) показва проституирането чрез работата и неговото компенсиране, чрез индустрията на свободното време.

Новата вълна на френското кино изиграва изключителна роля за либерализирането на монтажната техника и кино разказа. Особено влияние френските режисьори от това време оказват върху американското кино и то не само от средата на века, а (Куентин Тарантино сам признава за изключителното влияние на филмите на Годар при избора му на монтажна техника). През 70-те години Годар заснема много документални филми и материали на политическа тематика – за палестинската революционна организация, за комунистическите страни (заминава в Прага да заснеме тайно „Правда“), но повечето от тези филми не виждат бял свят.

В началото на 70-те години на ХХ век мотоциклетна катастрофа отдалечава за две години режисьора от киното. „Всичко върви добре“ (1972) отбелязва завръщането му към правенето на филми. През 1979 г. снима „Да спасява който може/живота/“. Следват „Страст“ (1982), „Поздрав, Мария“ (1985), „Детектив“ (1985), „Пази дясната си страна“ (1987).

През XXI век създава „Ода за любовта“ (2001) – разказ за любовта, срещата, плътската страст, раздялата и преоткриването, разгледани при три поколения. Последните филми на Годар са „Нашата музика/Notre musique“ (2004) и „Moments choisis des histoire(s) du cinéma“ (2004).

Филмография

Като режисьор

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1960	До последен дъх	À bout de souffle
1960	Малкият войник	Le Petit Soldat
1961	Жената си е жена	Une femme est une femme
1962	Да живееш живота си	Vivre sa vie
1963	Карабинерите	Les Carabiniers
1963	Презрението	Le Mépris
1964	Банда аутсайдери	Bande à part
1964	Омъжена жена	Une femme mariée
1965	Алфавил	Alphaville: une étrange aventure de Lemmy Caution
1965	Лудият Пиеро	Pierrot le Fou
1966	Мъжки Женски	Masculin Féminin
1966	Произведено в Щатите	Made in U.S.A.
1967	2 или 3 неща, които знам за нея	2 ou 3 choses que je sais d'elle
1967	Китайката	La Chinoise
1967	Уикенд	Week-end
1969	Веселата наука	Le Gai savoir
1972	Всичко е наред	Tout Va Bien
1975	Номер две	Numéro deux
1980	Спаси който може (живот)	Sauve qui peut (la vie)
1982	Страст	Passion
1983	Име:Кармен	Prénom Carmen
1985	Здравей, Мари	Je vous salue, Marie
1985	Детектив	Détective
1987	Крал Лир	King Lear
1987	Излекувайте вашето право/място на земята	Soigne ta droite/Une place sur la terre
1990	Нова вълна	Nouvelle Vague
1991	Германия година 90 и девет нула	Allemagne année 90 neuf zéro
1993	Уви!	Hélas pour moi
1993	Децата играят Русия!	Les Enfants jouent à la Russie
1997	Завинаги Моцарт!	For Ever Mozart
2001	Ода за любовта	Éloge de l'amour
2004	Нашата музика	Notre musique
2010	Социализъм	Socialisme
2014	Сбогом на езика	Adieu au Langage

Външни препратки

• Жан-Люк Годар в Internet Movie Database
• Жан-Люк Годар в
• Петър Крумов, „Светът Годар“, в-к „Култура“, бр. 42 (2615), 3 декември 2010
• Пламен Асенов, „Жан-Люк Годар – яростта на „Новата вълна“, „Свободна Европа“, 16 март 2022