Кутия на Пандора
Кутията на Пандора е ключов елемент в гръцките митове, свързващи равновесието между благата и злините, които са участта на хората.
Филологическите изследвания разкриват, че в оригиналните източници се говори не за „кутия“, а за делва или подобен съд (питос).[1] Има различни варианти за това кой отваря кутията и какво излиза от нея.
Митологията, свързвана с Пандора, е многопластова и допуска различни тълкувания, за каквито има свидетелства в литературата и изобразителните изкуства.[2]
Варианти и интерпретации
[редактиране | редактиране на кода]В най-популярната версия на мита от Хезиод в кутията са затворени болестите и неволите, и когато любопитната Пандора я отваря, те се разбягват по земята; когато я затваря вътре остава единствено надеждата.[3] В поемата „Дела и дни“ злините не са изброени поименно, спомената е само Надеждата:[3]
- По-преди в своя живот племената на земните хора
- нито мъчителен труд, ни нещастие бяха познали,
- нито пък болести зли, що донасят смъртта на човека,
- тъй като бързо стареят в нещастия смъртните хора.
- Да, но със свойте ръце от гърнето жената отмести
- тежък капак и сред хората пусна ужасните мъки.
- Само Надеждата вътре в дома нерушим си остана,
- там под ръба на гърнето, че тя не можа да изхвръкне
- вънка, защото преди туй капакът затисна гърнето,
- както бе воля на Зевс щитодържец, сбирач на мъглите.
Пандора и съдбоносния съд са част от митологията, свързвана с огъня и Прометей. Прозорливият герой дава на човечеството огъня и предупреждава брат си Епиметей да не приема дарове от боговете. Неговата заръка е пренебрегната и съдът е отворен. В тази по-обхватна версия разумността и огъня противостоят на непредвидливостта и женското начало.
Според един по-кратък вариант Пандора отваря съд, в който боговете са поставили най-висшите дарования: когато го отваря, те се изпаряват към небето, а на Земята остава единствено Надеждата. Този мит разгръща етимологията на името Пандора, т.е. „всички дарове“.
Версията, която добива най-голяма популярност, е разказана от Еразъм Ротердамски. Именно той подменя „съдът“ (pithos) с „кутия“ (pyxis), при което символизмът в неодобрението към жените добива по абстрактен вид. В Италия, където неговата аудитория e незначителна, съдът остава общоприето като делва или стомна на Пандора (vaso di Pandora).
През Ренесанса множество изображения се придържат към древната форма. Заедно с това се привнасят аналогии и елементи от други митове. Сходството с библейската Ева също е отбелязвано и коментирано.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Harrisson J., Pandora's Box, J. Hellenic Studies, 20 (1900) p.99
- ↑ Erwin and Dora Panofsky, Pandora's Box: The Changing Aspects of a Mythical Symbol (New York, 1962).
- ↑ а б Хезиод, Дела и дни Архив на оригинала от 2011-11-22 в Wayback Machine.
