Направо към съдържанието

Курфюрстки дворец (Бон)

Курфюрстки дворец
Kurfürstliches Schloss
Курфюрсткият дворец (2007 г.), на заден план вляво се вижда кулата на Бонската катедрала
Курфюрсткият дворец (2007 г.), на заден план вляво се вижда кулата на Бонската катедрала
Карта Местоположение
Информация
Страна Германия
МестоположениеБон
АрхитектЕнрико Зукали
Основаване1697 – 1705
Курфюрстки дворец в Общомедия

Курфюрсткият дворец в центъра на град Бон е резиденция на курфюрстите на Курфюрство Кьолн до 1794 година.

Неотделима част от сградата е бонският Хофгартен – обширен дворцов парк, разположен южно от двореца. Днес в сградата се помещава Рейнският Фридрих-Вилхелмов университет на Бон. Дворецът и дворцовата градината са архитектурни паметници и са поставени под защита като културните паметници.

Regina Pacis (лат.: Кралица на мира) над южния вход

Предшестващата сграда на мястото на днешния дворец е построена от името на курфюрст Салентин фон Изенбург между 1567 и 1577 г. Този дворец, ограничен на юг от градската стена, е бил разрушен по време на окупацията на Бон от войските на съюзниците на курфюрст Йозеф Клеменс през 1689 г., когато той превзел града обратно в своя власт.

През годините 1697–1705 г. Йозеф Клеменс разпоредил възстановяването на двореца във вид на наподобяващ крепост четирикрилен комплекс с четири ъглови ризалити според плановете на придворния архитект на Мюнхен Енрико Зукали, а за ръководител на строежа е избран Антонио Рива. Сградата е групирана около правоъгълен аркаден двор и се отваря в североизточна посока към почетния двор, който е главният вход на двореца по време на курфюрстката ера. Около 1700 г. към западното крило на двореца е добавена двойната църква. На нейно място днес се намира университетската аула.

Курфюрсткият дворец (Бон), въздушен изглед (2015 г.)

През 1715–1723 г. Робер де Кот (1656–1735 г.) отваря тази строга сграда на юг и оформя дворцовата градина. През 1744 г. южната страна се сдобива със статуята на МадонаRegina Pacis“ (лат.: Кралица на мира), покровителката на университета. Позлатената скулптура е от скулптора Вилхелм Ротермонд и е монтирана над южния вход.

На 15 януари 1777 г. дворецът изгаря. Пожарът е избухнал рано сутринта в западното крило, обхванал е покривните греди и е довел до експлозия в барутния погреб. Спасителните операции продължават през целия ден, а градът е заплашен от опожаряване. Загиват мнозина.[1] Реконструкцията след пожара не започва веднага. Само дворцовото градинско крило е възстановено в опростен вид. Дворцовата църква, която също е разрушена, е заменена от по-малка двойна църква в източното крило, където се намира и до днес. Когато френските революционни войски навлизат през 1794 г., използването на двореца като курфюрстка резиденция приключва.

През 1818 г. пруският крал Фридрих Вилхелм III дарява сградата на новоучредения Фридрих-Вилхелмски университет, който и днес я използва като основен корпус. През втората половина на 1920-те години, въз основа на плановете на Зукали и де Кот, крилата, унищожени от пожара в двореца, са възстановени и за първи път е издигната четвърта ъглова кула. През октомври 1944 г. сградата отново е разрушена от въздушно нападение и е възстановена отново до 1951 г. след Втората световна война.

Бонският университет е разположен в двореца от основаването си през 1818 г.

  1. Werner Hesse, Der große Brand des kurfürstlichen Schlosses zu Bonn am 15. Januar 1777. Erschienen in Bonn 1876.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kurfürstliches Schloss (Bonn) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​