Куно II фон Рот
Куно II фон Рот | |
пфалцграф на Бавария, граф на Фобург | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1081 г.
|
Семейство | |
Баща | Куно I фон Рот |
Майка | Ута фон Дисен |
Куно II фон Рот (на немски: Kuno II von Rott; † 11 август 1081, Хьохщет) от род Пилгримиди, е пфалцграф от Бавария и граф на Фобург.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Куно I фон Рот († 1086), пфалцграф на Бавария (1055 – 1086), граф на Фобург (1040) и граф на Долен Изар (1079), и съпругата му графиня Ута фон Дисен-Андекс († 1086), дъщеря на Фридрих II фон Дисен († 1075), граф на Дисен и Регенсбург, и графиня Ерменгарда фон Гилхинг.
През 1080 г. Куно II основава заедно с баща си манастир Рот. Куно II се жени пр. 1081 г. за Елизабет Лотарингска († 1086).[1][2]
Куно II е убит на 11 август 1081 г. в битката при Хьохщет на Дунав в служба на император Хайнрих IV. Понеже Куно II фон Рот е бездетен, баща му и вдовицата му решават да дадат цялото наследство и дори зестрата на Елизабет на манастир Рот. Със смъртта на Куно II измира родът на графовете на Рот.[3][4]
Вдовицата му Елизабет Лотарингска се омъжва втори път пр. 14 май 1086 г. за пфалцграф Рапото V († 1099).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Joseph Ernst von Koch-Sternfeld, Geschichte des Fürstenthums Berchtesgaden und seiner Salzwerke, Band 1. Salzburg 1815; S. 12 f.
- Pilgrimiden, Grafen von Rott Архив на оригинала от 2011-06-29 в Wayback Machine., Genealogie-Mittelalter.de
- Rott am Inn. Beiträge zur Kunst und Geschichte der ehemaligen Benediktinerabtei (Hg. Willi Birkmaier) Weißenhorn 1983
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 45A.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Kuno II von Rott, Pfalzgraf of Bavaria, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Kuno II. von Rott und Vohburg, Genealogie-Mittelalter
- ↑ Wille, V.: Rott am Inn. Barockisierung der mittelalterlichen Kirche. Institut für Kunstgeschichte, Bauforschungund und Denkmalpflege, Technische Universität Wien, Wien 2005
- ↑ Gemeinde Rott a. Inn, Internetseite www.rottinn.de, Ortsgeschichte von 769 bis 1999