Кунигунда фон Бранденбург-Кулмбах
| Кунигунда фон Бранденбург-Кулмбах | |
| маркграфиня на Баден-Дурлах | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 27 февруари 1558 г.
|
| Управление | |
| Други титли | принцеса от Бранденбург-Кулмбах |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Казимир фон Бранденбург-Кулмбах |
| Майка | Сузана Баварска |
| Братя/сестри | Албрехт II Алкибиадес (Бранденбург-Кулмбах) Мария фон Бранденбург-Кулмбах |
| Съпруг | Карл II фон Баден-Дурлах (1551 – 27 февруари 1558) |
Кунигунда фон Бранденбург-Кулмбах (на немски: Kunigunde von Brandenburg-Kulmbach; * 17 юни 1523, Ансбах, † 27 февруари 1558, Пфорцхайм) от род Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург-Кулмбах и чрез женитба маркграфиня на Баден-Дурлах.[1]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Тя е третата дъщеря на маркграф Казимир фон Бранденбург-Кулмбах (1481 – 1527) и съпругата му принцеса Сузана Баварска (1502 – 1543), дъщеря на Албрехт IV, херцог на Бавария, и съпругата му ерцхерцогиня Кунигунда Австрийска, дъщеря на император Фридрих III.
След смъртта на баща ѝ майка ѝ се омъжва през 1529 г. за пфалцграф Отхайнрих от Пфалц-Нойбург († 1559).[2]
Кунигунда се омъжва през 1551 г. в Нойщат ан дер Айш за маркграф Карл II фон Баден-Дурлах (1529 – 1577).[3] След осъждането на брат ѝ Албрехт II Алкибиадес през 1554 г. тя го приема в своята резиденция в Пфорцхайм[4][5] и той умира там на 8 януари 1557 г., една година преди нея.
Кунигунда умира на 27 февруари 1558 г. и е погребана в църквата "Св. Михаел" в Пфорцхайм. На 1 август 1558 г. Карл се жени втори път за Анна фон Велденц.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Кунигунда и Карл II фон Баден-Дурлах имат децата:[6]
- Мария (* 3 януари 1553, † 11 ноември 1561)
- Албрехт (* 12 юни 1555, † 5 май 1574)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Хоенцолерн 2
- ↑ Kunigunde von Brandenburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Baden 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Julius Hartmann: Johannes Brenz: Leben und ausgewählte Schriften, R.L. Friedrichs, 1862, S. 274
- ↑ J. A. Hartmann: Liebenzell nach den Ergebnissen einer 19jährigen Erfahrung beschrieben, S. G. Liesching, 1852, p. 49
- ↑ Markgraefin Kunigunde v. Brandenburg-Kulmbach, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- www.blb-karlsruhe.de Архив на оригинала от 2015-10-05 в Wayback Machine.