Направо към съдържанието

Ксавиера Холандер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ксавиера Холандер
Ксавиера Холандер, 2008 г.
Ксавиера Холандер, 2008 г.
ПсевдонимКсавиера Холандер
Родена15 юни 1943 г. (81 г.)
Професияписател
Националност Нидерландия
Активен период1971 -
Жанрмемоари, документалистика
Темасекс, проституция
Известни творби„Професия проститутка“
СъпругФранк Апълбаум (? - ?;разведени)
Филип Дии Хаан (2007 - )
Уебсайтwww.xavierahollander.com
Ксавиера Холандер в Общомедия

Ксавиера Холандер (на нидерландски: Xaviera Hollander) е нидерландска писателка, бивша проститутка и притежателка на публичен дом.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Холандер, с рождено име Вера де Врес, е родена на 15 юни 1943 г. в Сурабая, Индонезия (тогава Източни Нидерландски Индии), в семейството на Мик и Жермен де Врес. Баща ѝ е нидерландски психиатър и евреин, а майка ѝ е от смесен френско-германски произход. Прекарва първите три години от живота си заедно с родителите си в японски лагер в Индонезия. След Втората световна война се преместват в Амстердам. В гимназията е редактор на училищното списание. След гимназията завършва курс за секретарки и през 1964 г. печели първо място на конкурс за „секретарка на годината“.

В началото на 20-те си години се премества в Йоханесбург, където живее сестра ѝ. Там среща и работи за Джон Вебер, американски икономист. След приключване на ангажимента си се премества в Ню Йорк, където работи като секретарка на нидерландския консул и белгийския посланик.

През 1968 г. напуска длъжността си и става момиче на повикване, като печели по 1000 долара на нощ. Година по-късно инвестира $10 000 като купува списък на клиенти от оттегляща се нюйоркска мадам. Организира собствен публичен дом, наречен „Xaviera's Happy House“ и скоро става водеща в Ню Йорк. През 1971 г. става част от обществен скандал за корупция в полицията, наречен комисия „Кнап“, след като е арестувана няколко пъти за проституция от полицията в Ню Йорк.

През 1971 г. публикува мемоарите си в книгата „Професия проститутка“, която обхваща живота ѝ в бизнеса, вкл. разследванията на комисията „Кнап“. Книгата става бестселър и се продава в милиони копия по света. Тя е забележителна с нейната честност и се смята за ориентир на положителното писане за секса и борбата за сексуална свобода. След като прави промоционална обиколка за книгата, тя напуска САЩ.

В следващите години след първата си книга пише активно още редица книги с мемоари за живота си. През 1972 г. започва да пише като месечен колумнист в списание „Пентхаус“ популярна месечна сексуална колонка „Call me Madam“, в която отговаря на различни въпроси.

Книгите ѝ стават вдъхновение за няколко филма – първият е „Щастливата проститутка“ с участието на Лин Редгрейв, последван от „Щастливата проститутка отива във Вашингтон“ и „Щастливата проститутка отива в Холивуд“ с Джоуи Хедъртън и Мартине Бесуик.

Холандер говори няколко езика и участва в телевизионни предавания в Лондон и Париж, Белгия и Нидерландия, чете лекции в университети и участва в Световния конгрес по сексология в Мексико Сити и Йерусалим.

Холандер живее със семейството си в Марбела, Испания, но прекарва част от годината в Нидерландия. Къщата ѝ в Амстердам е притегателен център за художници, писатели, музиканти и приятели на Холандер от многобройните ѝ пътувания по света.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

През 70-те години се установява за няколко години в Торонто, където има брак с Франк Апълбаум. След развода се връща в Амстердам.

Холандер е обвързана за известно време с датска поетеса на име Диa.[1]

През 2007 г. се омъжва за нидрландеца Филип Дии Хаан.

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]
Книгите са написани от писателката Робин Мур и редакторката и писател в сянка Ивон Дънлейви по разказите на Холандер.
  • The Happy Hooker: My Own Story (1971) – с Робин Мур и Ивон Дънлейви
    Професия проститутка, изд.: ИК „Бард“, София (2003)
  • Letters to the Happy (1973)
  • Xaviera!: Her Continuing Adventures (1973)
    Щастливата проститутка, изд.: ИК „Бард“, София (2004), прев. Васил Стоев
  • Xaviera Goes Wild (1974)
  • Xaviera on the Best Part of a Man (1975)
  • Marilyn Chambers (1976)
  • Xaviera's Supersex: Her Personal Techniques for Total Lovemaking (1976)
  • Xaviera's Fantastic Sex (1978)
    Един мъж не е достатъчен: Уроците на Ксавиера, изд.: ИК „Бард“, София (2005), прев. Таня Виронова
  • Xaviera's Magic Mushrooms (1981)
  • The Inner Circle (1983)
    Момичетата на Мадам, изд. „Астра-ВЗ“ София (1992), прев. Анри Конер
  • Fiesta of the Flesh (1984)
  • The Best of Xaviera (1985)
  • Knights in the Garden of Spain (1988)
  • Child No More: A Memoir (2002)
  • The Happy Hooker's Guide to Mind-Blowing Sex: 69 Orgasmic Ways to Pleasure a Woman (2008)

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1975 The Happy Hooker – по книгата „Професия проститутка“, с Лин Редгрейв
  • 1977 The Happy Hooker Goes to Washington – с Джоуи Хедъртън
  • 1980 The Happy Hooker Goes Hollywood – с Мартине Бесуик
  • 2008 Xaviera Hollander, the Happy Hooker: Portrait of a Sexual Revolutionary – документален

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ independent.ie

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Xaviera Hollander в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ксавиера_Холандер&oldid=12227265“.