Направо към съдържанието

Кръстьо Кръстев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кр. Кръстев)
Тази статия е за българския литературен критик и публицист. За българският физик вижте Кръстьо Кръстев (физик).
Кръстьо Кръстев
български литературен критик
Портретна снимка на д-р Кръстев, 1910 г.
Портретна снимка на д-р Кръстев, 1910 г.
Роден
Кръстьо Котев Кръстев
Починал
15 април 1919 г. (52 г.)
Националност България
Учил вЛайпцигски университет
1 средно училище „Пенчо Славейков“
Работиллитературен критик
литературен историк
учител
университетски преподавател
редактор
Литература
Жанровестатия, студия, рецензия, литературен силует
Известни творбиМлади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература (1907)
ПовлиянВилхелм Вунд, Теодор Липс
Семейство
Братя/сестриМихаил Кръстев
СъпругаРадка Кръстева
ДецаОфелия и Константин
Кръстьо Кръстев в Общомедия

Кръстьо Котев Кръстев е първият български професионален литературен критик и литературен историк след Освобождението, писател, публицист, преводач, общественик, участник в литературния кръг „Мисъл“. Доктор по философия, професор, академик.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 май 1866 г. в град Пирот в семейството на търговеца Кота Кръстев. Брат е на художника Михаил Кръстев. Завършва българска прогимназия в родния си град. През 1878 г., когато Пирот е присъединен към Сърбия, семейството му е част от вълната от бежанци, преселили се в България. През същата година се записва в новооткритата Първа софийска мъжка гимназия в София. Гимназията е тип класическа, там получава солидни знания по старогръцки, френски, немски, руски език, стенография и други. През 1885 г. се записва за студент по философия в Лайпцигския университет. Доброволец е в Сръбско-българската война.[1]

През 1888 г. защитава дисертация върху метафизическите философски схващания за душата. В Лайпциг формира своите идеалистически философски виждания и получава академичната степен „доктор по философия“.

Излет на Черни връх, август 1894 г. Алеко Константинов, д-р Кръстьо Кръстев и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия Никола Висковски, Георги Хаджибонев, Димитър Илков, д-р Никола Червениванов, книжарят Христо Олчев и д-р Бончо Боев

През 1888 – 1890 г. е директор на педагогическото и трикласно училище в Казанлък, а от есента на 1890 г. до октомври 1891 г. е учител по логика, психология и етика в Първа софийска мъжка гимназия. Междувременно сътрудничи активно на периодичния печат с критика и рецензии. През 1890 година е редактор на „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“, а от следващата година започва да издава списание „Критика“. През 1892 г. започва издаването на най-авторитетното българско литературно списание на границата на XIX и ХХ век – „Мисъл“ (1892 – 1907).[2] Във формирания около списанието кръг влизат Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Петко Тодоров, за чието утвърждаване в областта на литературата д-р Кръстев има значителна роля. Д-р Кръстев има заслуги и за творческото израстване на Кирил Христов, който за известно време също е приближен на кръга „Мисъл“.

Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, Кръстьо Кръстев

През 1894 – 1896 г. и 1899 – 1907 г. е професор във Висшето училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). През 1900 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно Българска академия на науките). През 1907 г. след студентската демонстрация срещу княз Фердинанд е уволнен от университета и до февруари 1908 г. е директор на Педагогическото училище в Скопие. От октомври 1908 г. отново е професор в Софийския университет, където преподава до края на живота си. През 1910 година като продължение на спрялото списание „Мисъл“ издава сборник „Мисъл“, последван от още един.

Д-р Кръстев е сред онези интелектуалци, които решително се обявяват срещу включването на България в Първата световна война (заради което дори е арестуван), но след като през октомври 1915 г. това е факт, развива активна културно-просветна дейност в родния си град и в Поморавието с цел противопоставянето на напредналите процеси на асимилация на местните българи. Член на Поморавския народо-просветен комитет. През 1918 г. участва в университетските четения в Скопие, Охрид и Крушево, организирани от Културното отделение към Щаба на Действащата армия.[3] През 1918 – 1919 година д-р Кръстев се противопоставя на повторното включване на Пирот в Сърбия и подписва Адрес-плебисцит на живеещите в България пиротчанци до президента на САЩ Уилсън и правителствата на държавите от Антантата.[4]

Умира в София на 15 април 1919 г.

Творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Оценките на съвременниците за човека и литературния критик д-р Кръстев са противоречиви – от славословия до пълно отричане и обвинения в догматизъм и формализъм, в литературно диктаторство.[5] Д-р Кръстьо Кръстев придобива известност и като критик, проблематизиращ част от чисто литературните достойнства на творчеството на утвърдени писатели като Иван Вазов и Любен Каравелов, както и като автор, прокарващ естетиката на индивидуализма от края на XIX век.

Сред главните грижи на редактора на списание „Мисъл“ е тази за развитието на естетическия вкус у българския читател.

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На доктор Кръстьо Кръстев е наречена улица в квартал „Надежда III“ в София (Карта).

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Издания на съчиненията
  • Курс по философия. Т. 1. Психология. София, 1891
  • Етюди и критики. София, 1894
  • Към историята на Висшето училище. София, 1897 (Второ допълнено издание – Нашият университет. Статии. София, 1907)
  • Литературни и философски студии. Пловдив, 1898
  • Певец на воля и младост. София, 1906
  • Алеко Константинов. Литературен силует. Тутракан, 1907
  • Млади и стари. Критически очерки върху днешната българска литература. Тутракан, 1907 (преиздадена 2004: ISBN 954-739-446-0)
  • Петко Тодоров (П. Ю. Тодоров: Идилии). София, 1908
  • Поглед в новата българска литература. Т. 1. От Петко до Пенчо Славейков. София, 1910
  • Христо Ботйов – П. П. Славейков – П. Тодоров – П. К. Яворов. София, 1917
  • Алеко Константинов. Шест статии. София, 1917
  • Етюди, критики, рецензии. София, 1978
  • Съчинения. Том 1. София, 1996.
  • Съчинения. Том 2. София, 2001 (ISBN 954-430-800-8)
  • Злочестините на България. Публицистика. Увод, съставителство и подготовка за печат Петър Трендафилов. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-150-3
Преводи
  • Линиченко. История на поезията. София, 1891
  • Лесинг Г.Е. Емилия Галоти. Пловдив, 1891
Съставителство и редакция
  • Ибсен, Хенрих. Избрани драми, София, 1911
  • Ботев, Христо. Стихотворения. Автентично издание с критически бележки от д-р Кръстьо Кръстев, София, 1919

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 147.
  2. ↑ Черно море - седмичен вестник, ред. Петър Бобчевски, бр. 89, 05 януари 1894 год., стр. 4
  3. ↑ Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915 – 1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 152.
  4. ↑ Adresse-Plébiscite des originares de Pirot habitant en Bulgarie a Moniseur Le Président Wilson et aux Gouvernements Anglais, Francais, Italien, Tchèque, Croate, Polonais etc. Avec un carte. Sofia, 1919, р. 26.
  5. ↑ Радев, Симеон. Д-р Кръстев като литературен критик. София, 1907.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръстьо_Кръстев&oldid=12207776“.