Кръстю Тричков
Кръстю Тричков | |
Първи зам.-председател на ДС на НРБ | |
Мандат | 24 март 1986 г. – 8 февруари 1990 г. |
---|---|
Председател на Държавния съвет | |
1971 – 1989 | Тодор Живков |
1989 – 1990 | Петър Младенов |
Предшественик | Карло Луканов |
Наследник | Руси Христозов |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | 2009г. (на 85 г.)
|
Полит. партия | БКП (1947 – 1990) |
Народен представител в: IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Портал Политика |
Кръстьо Сергеев Тричков е български политик от Българската комунистическа партия.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кръстю Тричков е роден на 12 април 1923 г. в Белица, Разложко. Брат е на офицера от Държавна сигурност Иван Тричков.[2] От 1940 г. е член на Работническия младежки съюз, а от 1942 г. – на БКП.[1] Участник е в Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1942 – 1944).[1] От 1942 г. е политкомисар на Разложката чета. Освен това е бил заместник-командир на батальон.
След Деветосептемврийския преврат е секретар на Окръжния комитет на РМС в Разлог, секретар на Областния комитет на РМС в Благоевград (от 1945) и Първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Благоевград от 1957 до 1971 година.[1]
От 1958 до 1962 е кандидат-член, а от 1962 г. член на Централния комитет на БКП,[1] където остава до 1990 г. От 1966 до 1981 година е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.[3]
Между 1971 и 1976 г. е първи заместник-председател на Държавния съвет, заместник-председател на Министерския съвет, председател на Комитета за държавен и народен контрол (1976 – 1981).[4][1] От 1981 до 1988 е първи заместник-председател на Националния съвет на Отечествения фронт.[1] В периода 1981 – 1986 г. е член на Държавния съвет. След 1990 г. се пенсионира. Носител е на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“.[5]
Автор е на спомени в два тома.[6][7]
Към април 2009 г. е бил вече покойник.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 427. Посетен на 5 септември 2015.
- ↑ Скочев, Борислав. Хулиганската акция и победата на социализма // desebg.com. desebg.com, 2012. Посетен на 18 февруари 2013.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 428. Посетен на 5 септември 2015.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 315, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 269
- ↑ Тричков, Кръстю. Помниш ли, Пирин планино. Спомени, книга 1: Партизанска младост. София, Народна младеж, 1983.
- ↑ Тричков, Кръстю. Помниш ли, Пирин планино. Спомени, книга 2: Към победата. София, Народна младеж, 1986.
|
- Вицепремиери на България
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП
- Членове на Държавния съвет на НРБ
- Заместник-председатели на НС на ОФ
- Български политици (1945 – 1989)
- Български политици от Македония
- Български комунисти до 1944 година
- Партизани от Партизански отряд „Никола Парапунов“
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „13 века България“
- Родени в Белица