Георги Георгиев (БКП)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.
| Георги Георгиев | |
| Председател на КДНК-КДК | |
| Мандат | 19 юни 1986 – 22 септември 1990 |
|---|---|
| Назначен от | IX народно събрание |
| Министър-председател | |
| 1986 – 1990 | Георги Атанасов |
| 1990 | Андрей Луканов |
| Предшественик | Георги Атанасов |
| Лична информация | |
| Роден |
6 декември 1937 г.
|
| Полит. партия | БКП (1964 – 1990) |
| Образование | СУ „Климент Охридски“ |
| Професия | юрист • политик |
| Народен представител в: VII НС IX НС | |
Портал  Политика | |
Георги Димитров Георгиев е български политик от Българската комунистическа партия (БКП) и Българската социалистическа партия (БСП), председател на Комитета за държавен и народен контрол (КДНК) и наследилата го Комисия за държавен контрол (КДК) през 1986 – 1990 година.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход, образование и работа
[редактиране | редактиране на кода]Георги Георгиев е роден на 6 декември 1937 година във Варна. През 1960 година завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“, след което работи в апарата на Димитровския комунистически младежки съюз, от 1964 година е член на БКП. През 1969 – 1973 година е на служба в посолството в Съветския съюз, след това работи в апарата на БКП в София.[1]
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Между 1973 и 1986 година Георгиев е последователно ръководител на общинската администрация в Ленински район в София, първи секретар на организацията на БКП в Димитровски район, на окръжната организация във Варна и Стара Загора и на градската в София.[2] През 1986 година става член на Централния комитет на БКП и председател на Комитета за държавен и народен контрол в правителството на Георги Атанасов, като остава начело на институцията (преименувана на Комисия за държавен контрол) и в първото правителство на Андрей Луканов до есента на 1990 година.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 114.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 134
| |||||
