Кръстьо Михайловски

Кръстьо Михайловски
	Кръстьо Михайловски
български лекар
Роден	1866 г. Велмевци, Османска империя
Починал	неизв.
Учил в	Софийски университет; Киевски университет
Награди	„За военна заслуга“
Семейство
Други роднини	Тоне Крайчов (тъст); Донка Каранджулова (балдъза); Иван Каранджулов (баджанак)

Кръстьо (Кръстю) Недев Михайловски е български лекар.^[1]

Биография

Кръстю Михайловски е роден в 1866 година в битолското село Велмевци, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва медицина в Киев в 1893 година.^[2]

Почетен член на Дружеството за подпомагане на бедни студенти при Софийския университет. Главен лекар в санаториума в село Искрец от неговото създаване през 1908 година.^[3]

Участва в Първата световна война като д-р; санитарен полковник, дивизионен лекар на щаба на Девета пехотна дивизия. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с народен орден „За военна заслуга“, IV степен.^[4]

На 13 декември 1925 година е избран за председател на Демирхисарското благотворително братство.^[5] През 1936 година отново влиза в управителното тяло на Демирхисарското братство.^[6]

Женен е за сестрата на Донка Каранджулова, Мария Крайчова, дъщеря на революционера Тоне Крайчов.^[7] Синът им Антон е осиновен от Донка Каранджулова и мъжа ѝ Иван Каранджулов.

Бележки

↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.
↑ Годишник на Софийския университет V 1908-1909, София – Придворна печатница – 1910 година. С. 71.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 81
↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (142). София, СМЕО, 5 януари 1926. с. 3.
↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 556.
↑ „Македония“. Год IV, бр. 1062, 3 май 1930 г., с. 3.

[1] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 67.

[Танчев_55-2] Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 55.

[3] Годишник на Софийския университет V 1908-1909, София – Придворна печатница – 1910 година. С. 71.

[4] ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 81

[5] Хроника // „Независима Македония“ IV (142). София, СМЕО, 5 януари 1926. с. 3.

[6] Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 556.

[7] „Македония“. Год IV, бр. 1062, 3 май 1930 г., с. 3.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]