Кръводаряване

Кръводаряването е доброволно предоставяне на определено количество от собствената кръв с цел спасяване на човешко здраве и живот.

История

Историята на кръводаряването се дели на два етапа.

Първи етап

Още от древността хората са проявявали нескрит интерес към кръвта, но едва към 18 век се осъществява кръвопреливане. Първият етап е белязан от откритието на Уилям Харви законите на кръвообращението при хората и животните.

Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се е прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта).

Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на „кръводарителя“. По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за приливане от човек на човек. Вследствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19 век.

Втори етап

Втория период започва в началото на 20 век. Кръвопреливането бележи подем. През 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB.

Медицински последствия

Едно дарение на кръв може да спаси 3 човешки живота; в САЩ някой се нуждае от кръв на всеки 2 секунди.

Ползите за дарителя включват понижен стрес и поддържане на психологическото здраве. Има разнопосочни данни за ефекта върху здравето на сърцето на дарителя, включително полезното намаляване на желязото, което намалява риска от сърдечен удар.

Външни препратки

• www.bgblood.org – сайт посветен на кръводаряването – къде, как, защо, изисквания, противопоказания, инициативи, кампании, акции и др.
• www.kravodaritel.com - сайт с информация за кръводаряването. Бивш регистър на безвъзмездните кръводарители.