Направо към съдържанието

Крис Павоун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крис Павоун
Chris Pavone
Крис Павоун, 2022 г.
Крис Павоун, 2022 г.
Роден23 юли 1968 г. (55 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период2012 –
Жанртрилър, криминален роман, документалистика
Известни творби„Чужденците”
Награди„Едгар”, „Антъни“
СъпругаМаделин Макинтош
Деца2
Уебсайтwww.chrispavone.com

Крис Павоун (на английски: Chris Pavone) е американски писател на произведения в жанра трилър, криминален роман и документалистика.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кристофър „Крис“ Павоун е роден на 23 юли 1968 г. в Ню Йорк, САЩ. Завършва гимназия „Мидууд“ в Бруклин и завършва специалност „Държавно управление“ в университета „Корнел“. След дипломирането си работи в редица издателства в продължение на близо две десетилетия – Dell Magazines, Doubleday, Lyons Press, Regan/HarperCollins, Clarkson Potter и Artisan/Workman от копирайтър до главен редактор и изпълнителен директор, най-вече като редактор в Clarkson Potter, където специализира в подготовката на готварски книги и за книги за риболов на муха. Пише също и като писател в сянка. В края на 1990-те години е издадена малката му документална книга The Wine Log (Дневникът за вино).[1][2][4][5]

Първият му роман „Чужденците“ от едноименната поредица е издаден през 2012 г. Идеята му за романа се ражда в Люксембург, където съпругата му ходи на работа, а той остава вкъщи, за да се грижи за четиригодишните им синове близнаци, като в свободното си време започва да пише ръкописа му. Главната героиня, Кейт Мур, работи тайно за ЦРУ и счита, че съпругът ѝ, компютърният специалист по защита на банкови транзакции Декстър, не знае за това и не я лъже за нищо. Когато Декстър получава високоплатена работа към банка в Люксембург и тя се мести заедно с него, постепенно в нея се зараждат сериозни подозрения за него, съседите и брака им. Романът получава наградите „Едгар“ и „Антъни“ за най-добър първи криминален роман. Той става бестселър в списъка на „Ню Йорк Таймс“, издаден в над 20 държави по света и го прави известен.[1][2][3][4]

Следващият му роман „Инцидентът“ е издаден през 2014 г. В Ню Йорк редакторката Изабел Рийд чете анонимен ръкопис за изненадващи и опасни разкрития, в Копенхаген ветеранът от ЦРУ Хейдън Грей е през дулото на пистолета, а в Цюрих авторът на ръкописа иска да изкупи вината си за извършените в миналото престъпления, като разкаже за тях, но истината е смъртоносна за всички докоснали се до нея. Книгата също става бестселър, както и следващите му произведения.[1][2][3][4]

Той е член на ПЕН клуба, на Гилдията на авторите, на Международната асоциация на писателите на трилъри и на Асоциацията на писателите на криминални романи на Америка, като е бил и съдия при определянето на наградите „Едгар“.[5]

Крис Павоун живее със семейството си в Гринуич Вилидж, Ню Йорк, и на полуостров Норт Форк на Лонг Айлънд.[2][5]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Accident (2014)[1][2][3]
    Инцидентът, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2014), прев. Боян Дамянов
  • The Travelers (2016)
  • Two Nights in Lisbon (2022)

Серия „Чужденците“ (Expats)[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Expats (2012) – награди „Едгар“ и „Антъни“[1][2][3]
    Чужденците, изд.: ИК „Обсидиан“, София (2012), прев. Боян Дамянов
  2. The Paris Diversion (2019)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The Wine Log (1999)[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Chris Pavone в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​