Направо към съдържанието

Кристиана Хенриета фон Пфалц-Цвайбрюкен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кристиана Хенриета фон Пфалц-Цвайбрюкен
Christiane Henriette von Pfalz-Zweibrücken
княгиня на Валдек-Пирмонт

Родена
Починала
Управление
Други титлипфалцграфиня от Цвайбрюкен-Биркенфелд
Семейство
РодВителсбахи
БащаКристиан III фон Цвайбрюкен
МайкаКаролина фон Насау-Саарбрюкен
Братя/сестриКаролина фон Пфалц-Цвайбрюкен
Христиан IV фон Пфалц-Цвайбрюкен
Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен
СъпругКарл Август Фридрих (1741)
ДецаГеорг I
Фридрих Карл Август (Валдек-Пирмонт)
Кристиан Август фон Валдек-Пирмонт
Кристиана Хенриета фон Пфалц-Цвайбрюкен в Общомедия

Кристиана Хенриета фон Пфалц-Цвайбрюкен (* 16 ноември 1725, Раполтсвайлер (Рибовиле), Елзас; † 11 февруари 1816, Аролзен) от династията Вителсбахи (линията Пфалц-Биркенфелд-Бишвайлер), е пфалцграфиня от Цвайбрюкен-Биркенфелд и чрез женитба княгиня на Валдек-Пирмонт.

Тя е най-малката дъщеря на пфалцграф Кристиан III фон Цвайбрюкен (1674 – 1735) и графиня Каролина фон Насау-Саарбрюкен (1704 – 1774), дъщеря на граф Лудвиг Крафт фон Насау-Саарбрюкен.[1] Сестра е на Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен, ландграфиня на Хесен-Дармщат.

Кристиана (Христиана) Хенриета се омъжва на 19 август 1741 г. в Цвайбрюкен за първия си братовчед княз Карл Август Фридрих фон Валдек-Пирмонт (1704 – 1763).[2] След смъртта на нейния съпруг тя поема от 1764 до 1766 г. опекунството за най-големия им син Фридрих Карл Август (1743 – 1812).

Кристиана събира голяма библиотека, която през 1788 г. има ок. 6000 тома. Тя умира на 90 години и оставя големи задължения, затова части от нейната библиотека и картини се наддават през 1820 г. Погребана е в парка на новия дворец в Аролзен, който е приготвен за нея от 1764 до 1778 г.


Резиденцията дворец Аролзен

Христиана Хенриета и Карл Август Фридрих имат децата:

  • Joseph Heinrich Wolf: Das Haus Wittelsbach: Bayern's Geschichte aus Quellen, G. G. Zeh, 1847, S. 482
  • Kerstin Merkel, Heide Wunder: Deutsche Frauen der frühen Neuzeit, Wissenschaftliche Buchgesellschaft, 2000, S. 211 f.