Крива река (приток на Марица)

Крива река
	Крива река
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Пазарджик ; Община Белово
Дължина	28 km
Водосб. басейн	105 km²
Отток	1,91 m³/s
Начало
Място	язовир „Белмекен“, Североизточна Рила
Координати	42°10′27.84″ с. ш. 23°48′43.92″ и. д. / 42.1744° с. ш. 23.8122° и. д.
Надм. височина	1900 m
Устие
Място	десен приток на Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°14′48.11″ с. ш. 23°56′13.92″ и. д. / 42.2467° с. ш. 23.9372° и. д.
Надм. височина	420 m

Вижте пояснителната страница за други значения на Крива река.

Крива река е река в Южна България – Област Пазарджик, община Белово, десен приток на Марица. Дължината ѝ е 28 km. Отводнява най-източните части на Североизточния дял на Рила.

Крива река изтича от северната стена на язовир „Белмекен“, на 1900 m н.в. (язовирът има и южна, контра стена) в Североизточна Рила. В началото речната долина е широка, трапецовидна. След устието на левия ѝ приток река Мерджанец завива на югоизток, а след това на североизток в дълбока и тясна, на места каньоновидна долина. При село Сестримо (единственото населено място по течението ѝ) излиза от планината, долината ѝ се разширява и 3 km след селото се влива отдясно в река Марица, на 420 m н.в., при гара Сестримо.

Площта на водосборния басейн на реката е 105 km², което представлява 0,2% от водосборния басейн на Марица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

→ Мерджанец
← Станковица (до 1 февруари 1989 г. Хаджидадейца)^[1]
← Чаирска река (най-голям приток)
← Копривска река
→ Ошляк

Реката е със снежно-дъждовно подхранване, като максимумът е в периода май-юни, а минимумът – септември. Среден годишен отток при село Сестримо – 1,91 m³/s.

По течението на реката в Община Костенец е разположено село Костенец.

Водите на реката почти на 100% са включени в каскадата „Белмекен-Сестримо“ (язовирите „Белмекен“ и „Станкови бараки“ и ВЕЦ „Момина клисура“) и за напояване в Горнотракийската низина – изравнителят североизточно от Сестримо.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 198.

Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 268 – 269.

[1] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 198.

[1]