Кременски езера
Кременски езера | |
— Ледникови езера — | |
![]() Кременските езера, гледани от връх Джано | |
![]() | |
Местоположение | Кременски циркус в Северен Пирин |
---|---|
Дълбочина | 27 м (Долното Кременско езеро) |
Надм. височина | 2139 – 2359 м |
Брой езера в групата | 9 |
Кременски езера в Общомедия |
Кремѐнски езер̀а, известни още като Джанг̀алските езер̀а, Джанг̀алските гь̀олове, са езерна група в южната част на Северен Пирин, съставена от девет езера (седем постоянни и две пресъхващи), разположени в тесен, но много добре изразен циркус, носещ същото име. Заобиколени са от върховете Сиврия (2591 m) на северозапад и Джано (2668 m) на югозапад и от Кременския рид, завършващ с Кременския връх 2503 m) на изток. Оттичат се чрез малък поток в река Ретиже (десен приток на Места). Като езерна група те са най-големи в цял Пирин със своята сумарна площ от 196 декара и общ воден обем 1 560 000 кубични метра. По големина две от тях заемат второ и четвърто място, а по дълбочина – трето и пето място.[1]
- Най-горното езеро е сравнително малко с кръгла форма – 120 х 110 m и площ 10 декара. Разположено е на и на 2359 m н.в. Известно е с името Леденето езеро или Ледения гьол. Следват двете най-големи:
- Горното Кременско езеро е разположено на и на 2356,8 m н.в. Размерите му са 335 х 270 m, което прави площ от 66,1 – 70 декара. Дълбоко е 13,6 m и има значителен воден обем от 478 000 m3.
- Долното Кременско езеро е разположено на Поповото. Площта му е 98 - 100 декара. Със своите 27 m то е на трето място по дълбочина след Поповото и Тевното Василашко езеро. Формата му е продълговата – 500 х 275 m. Водният му обем е 1 000 000 m3. и на 2306,4 m н.в., е най-голямото от тази езерна група и второ по големина в Пирин след
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/db/Kremenski_ezera_dolni_IMG_8457.jpg/300px-Kremenski_ezera_dolni_IMG_8457.jpg)
Под Долното езеро се намират още няколко малки езера, които не са изследвани, някои са по-големи от най-горното, но през лятото пресъхват. Езерата носят името си по село Кремен, в чието землище се намират.
Туристически маршрути
[редактиране | редактиране на кода]![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ab/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B0.jpg/250px-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B0.jpg)
Основните туристически маршрути в района минават покрай Кременския циркус и езерата в него, поради което те не са много добре познати на туристите.
До езерата се стига най-лесно от долината на река Ретиже и от връх Джано. От Ретиже се тръгва при слива на Кременския поток с реката, на около 2023,6 m н.в. Оттам нагоре водят две пътеки. Едната, по-пряката, върви стръмно покрай десния бряг на Кременския поток и излиза на малка заравненост при двете най-долни Кременски езера, на 2140 m н.в. Другата – по-дълга и полегата – тръгва отново от слива на Кременския поток с река Ретиже, но поема първоначално на изток, а после западно по десния долинен склон на реката. Пътеката отново достига заравнеността при двете долни езера и там се съединява с първата.
През платото пътеката лъкатуши през гъстите клекове между двете езера и излиза при мощния моренен вал под Долното Кременско езеро. Оттам покрай оттока на Долното езеро следва стръмно качване по морените до самото Долно езеро (2306,4 m н.в.). Същата пътека продължава покрай западните брегове на трите най-високи езера, навлизайки дълбоко в южната част на Кременския циркус. Под Джано, пътеката преминава в стръмни серпентини по морените и излиза западно на билото на рида Джангалица, непосредствено до Джано на около 2650 m н.в.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Езера в България
- Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Душков, Д., Г.Петрушев и Т.Ковачки, Пирин пътеводител, София 1988 г., стр. 114.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 267 – 268.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Пирин. Речник и пътеводител“, Даутов, Николай, 2008, стр. 78