Направо към съдържанието

Красимира Даскалова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Красимира Даскалова
български историк
Родена
4 юни 1957 г. (67 г.)

Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
Областистория на културата
Работила вСофийски университет
Централноевропейски университет, Будапеща
Технически университет, Хановер
Сараевски университет
Публикации„Жени, пол и модернизация в България, 1878 – 1944“ (2012)
„Грамотност, книги, читатели и четене в България по пътя към модерното време“ (1999)
Титлапрофесор
Членува вМеждународна федерация за изследвания по история на жените и половете
Българска асоциация на университетските жени
Българска група за изследвания по история на жените и половете

Красимира Петрова Даскалова е българска историчка, професор в Софийския университет[1][2][3].

След дипломирането си в периода 1981-1982 г. работи като млад специалист в Исторически архив в Русе. В периода 1982-1992 г. е специалист-историк в катедра „История и теория на културата“ към Философския факултет на Софийския университет.[4]

В периода 1992 – 1999 г. е асистент във Философския факултет на Софийския университет. Специализирала е в Германия и Унгария. От март 2001 г. е доцент по история на културата във Философския факултет на Софийския университет.[5][2][6][1] От 2012 г. заема академичната длъжност професор.[7]

Преподава Книгознание и История на книгата и четенето, История на цензурата, Нови тенденции в историята на книгата и четенето, История на европейското книгоиздаване, История на българската култура, ХІХ-ХХ век, Методологически проблеми на историята на жените и пола, Социалната история на Югоизточна Европа като история на пола през XIX и XX век, История на женските движения и феминизмите в Европа и Америка.[2][5][1]

През 2001 г. е гост-професор в Централноевропейския университет в Будапеща, през 2002 г. е гост-професор в Техническия университет в Хановер, и през 2007 г. е гост-професор в Университета в Сараево.[5]

Автор на редица публикации, книги, изследвания на феминизма и феминистките движения в България, популяризатор на феминизма.[8][9]

От 2005 до 2010 г.[10] е президент на Международната федерация за изследвания по история на жените и половете. От 2004 до 2008 г. е председател на Управителния съвет на Българската асоциация на университетските жени.[11]. Координатор е на Българската група за изследвания по история на жените и половете.[2]

  • Жени, пол и модернизация в България, 1878 – 1944, София, 2012[12]
  • Женско движение и феминизми в България (средата на XIX – средата на XX век), Българска асоциация на университетските жени, София, 2006
  • Грамотност, книги, читатели и четене в България по пътя към модерното време. София: ЛИК, 1999, 235 стр.
  • Literacy and Reading in Nineteenth Century Bulgaria. The Donald W. Treadgold Papers In Russian, East European and Central Asian Studies. Seattle: University of Washington, 1997, 66.
  • Учителите в Българското възраждане. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1997, 237 стр.
  1. а б в Красимира Даскалова // Софийски университет „Св. Климент Охридски“, януари 2010 г. Посетен на 17 юли 2016 г.
  2. а б в г Красимира Даскалова // издателство „Полис“. Посетен на 10 март 2021 г.
  3. Дамянова, Юлия. Феминизмът в България се заражда още през 19 век // dw.com, 1 ноември 2008 г. Посетен на 17 юли 2016 г.
  4. Биография в Софийския университет
  5. а б в Красимира Даскалова // Българска асоциация на университетските жени. Посетен на 17 юли 2016 г.
  6. KrassimiraDaskalova // radcliffe.harvard.edu. Посетен на 17 юли 2016 г. (на английски)
  7. Конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“. Кандидат: доц. д-р Красимира Петрова Даскалова Архив на оригинала от 2016-08-29 в Wayback Machine., сайт на Софийски университет
  8. International Federation for Research in Women's History // International Federation for Research in Women's History. Посетен на 17 юли 2016 г. (на английски)
  9. Публикации на Красимира Даскалова, Google Scholar.
  10. International Federation for Research in Women's History: Board Members към 18.10.2009, Internet Archive WayBack Machine. Посетен на 17 юли 2016 г.
  11. Управителни съвети, сайт на БАУЖ. Посетен на 17 юли 2016 г.
  12. Милена Кирова, „Могат ли жените да бъдат модерни?“, рец. във в-к „Култура“, бр. 37 (2964), 2 ноември 2012