Кралски грохот (1995)
| Кралски грохот (1995) Royal Rumble (1995) | ||||
| Мото | 30 мъже, 1 победител, нещо трябва да се даде! | |||
|---|---|---|---|---|
| Информация | ||||
| Федерация | WWF | |||
| Дата | 22 януари 1995 г. | |||
| Публика | 10 000 | |||
| Покупки | 225 000 | |||
| Място | USF Sun Dome | |||
| Град | Тампа, Флорида, САЩ | |||
| Хронология на Pay-per-view | ||||
| ||||
| Хронология на Кралски грохот | ||||
| ||||
Кралски грохот (1995) (на английски: Royal Rumble) е осмото годишно pay-per-view събитие от поредицата Кралски грохот, продуцирано от Световната федерация по кеч (WWF). То се провежда на 22 януари 1995 г. в Тампа, Флорида.
Обща информация
[редактиране | редактиране на кода]Събитието включва пет мача, базирани на сценарии на сюжетни линии, а резултатите са предварително определени от WWF. Основното събитие е мачът кралско меле, който Шон Майкълс печели след като влиза първи и надвива 29-те други за първи път в историята на WWF. Събитието включва и мач за Световната титла в тежка категория на WWF, където Дизел защитава титлата срещу Брет Харт. Мачът е спрян, когато няколко други кечисти се намесват и реферът губи контрол над мача. Два други мача за титли се състоят – Джеф Джарет печели Интерконтиненталната титла на WWF от Рейзър Рамон, а 1-2-3 Хлапето и Боб Холи печелят финалния мач в турнир, който определя новите Световните отборни шампиони.
Няколко сюжетни линии от Кралски грохот са пренесени на Кечмания 11, следващото pay-per-view на WWF. Бам Бам Бигелоу атакува Лорънс Тейлър от Националната футболна лига, който е част от тълпата – това създава мач между двамата на Кечмания. Памела Андерсън е на ринга и трябва да придружи победителя от мача кралско меле до неговия мач за Световната титла в тежка категория на Кечмания. Въпреки че Шон Майкълс печели мача, Андерсън идва на ринга на Кечмания с Дизел. Враждата на Гробаря с Корпорацията за милиони на Тед Дибиаси също ескалира, тъй като хората на Дибиаси крадат урната, за която се говори, че дава на Гробаря свръхсилите му. Джарет и Рамон продължават да се разправят в продължение на няколко месеца, а Брет Харт нарочва Боб Баклънд, заради намесата му в мача за Световната титла.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]
| № | Резултати[1] | Правила | Време |
|---|---|---|---|
| 1Т | Бък Куартърмейн побеждава Бруклинския бияч | Индивидуален мач | Неизвестно |
| 2 | Джеф Джарет (с Роуди) поб. Рейзър Рамон (ш) | Индивидуален мач за Интерконтиненталната титла на WWF | 18:06 |
| 3 | Гробаря (с Пол Беърър) поб. Ървин Р. Шистър (с Тед Дибиаси) | Индивидуален мач | 12:21 |
| 4 | Дизел (ш) срещу Брет Харт приключва с равенство | Индивидуален мач за Световната титла в тежка категория на WWF | 27:19 |
| 5 | 1-2-3 Хлапето и Боб Холи поб. Бам Бам Бигелоу и Татанка (с Тед Дибиаси) | Отборен мач за вакантните Световни отборни титли на WWF | 15:32 |
| 6 | Шон Майкълс последен елиминира Британският Булдог | Кралско меле за мач за Световната титла в тежка категория на WWF на Кечмания 11 | 38:41 |
| |||
Елиминации в Кралското меле
[редактиране | редактиране на кода]Нов участник влиза на всяка 1 минута
| Номер | Влиза | Излиза поред | Елиминиран от | Време | Елиминирани |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | Шон Майкълс | - | Победител | 38:41 | 8 |
| 2 | Британският Булдог | 29 | Шон Майкълс | 38:41 | 4 |
| 3 | Илай Блу | 9 | Сионе | 10:00 | 1 |
| 4 | Херцог Дрозе | 3 | Шон Майкълс | 08:13 | 0 |
| 5 | Джими Дел Рей | 1 | Британският Булдог | 01:25 | 0 |
| 6 | Сионе | 10 | Илай Блу | 06:50 | 3 |
| 7 | Том Причард | 6 | Шон Майкълс | 05:30 | 0 |
| 8 | Дуинк Клоуна | 7 | Куанг | 04:50 | 0 |
| 9 | Куанг | 8 | Сионе | 04:01 | 1 |
| 10 | Рик Мартел | 5 | 02:29 | 0 | |
| 11 | Оуен Харт | 2 | Британският Булдог | 00:03 | 0 |
| 12 | Тимъти Уел | 4 | 00:23 | 0 | |
| 13 | Дърваря Люк | 11 | Шон Майкълс | 00:12 | 0 |
| 14 | Джейкъб Блу | 12 | 00:17 | 0 | |
| 15 | Кинг Конг Бънди | 14 | Мейбъл | 03:00 | 1 |
| 16 | Мо | 13 | Кинг Конг Бънди | 00:03 | 0 |
| 17 | Мейбъл | 16 | Лекс Лугър | 01:58 | 1 |
| 18 | Дърваря Буч | 15 | Шон Майкълс | 00:19 | 0 |
| 19 | Лекс Лугър | 27 | Кръш и Шон Майкълс | 18:51 | 4 |
| 20 | Мантър | 18 | Лекс Лугър | 09:33 | 0 |
| 21 | Алдо Монтоя | 23 | Шон Майкълс | 13:21 | 1 |
| 22 | Хенри O. Годуин | 26 | Лекс Лугър | 14:40 | 1 |
| 23 | Били Гън | 20 | Кръш и Дик Мърдок | 07:25 | 0 |
| 24 | Барт Гън | 19 | 06:19 | 0 | |
| 25 | Боб Баклънд | 17 | Лекс Лугър | 00:16 | 0 |
| 26 | Стив Дън | 21 | Алдо Монтоя | 04:29 | 0 |
| 27 | Дик Мърдок | 25 | Хенри O. Годуин | 05:08 | 2 |
| 28 | Адам Бомб | 22 | Кръш | 05:20 | 0 |
| 29 | Фату | 24 | 05:32 | 0 | |
| 30 | Кръш | 28 | Британският Булдог | 08:51 | 5 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Royal Rumble 1995 Results // WWE. Посетен на 2008-09-25.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Royal Rumble (1995) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |