Кралска мухоморка
Кралска мухоморка | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Michael, 1904 | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Кралска мухоморка в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Кралската мухоморка (Amanita regalis) позната още като Кафява мухоморка е вид гъба от семейство Мухоморка.
Белези
[редактиране | редактиране на кода]Кралската мухоморка е с гугла, широка 10-15 cm и пънче, което е дълго 20 cm и дебело 2,5 cm. Гуглата има жълто- или кожено- до тъмнокафяв цвят. Под кожицата на шапката месото е оцветено леко в жълто, жълто-кафяво или зеленикаво. Свободните и подути ламели са разположени много гъсто и имат бял до жълтеникав цвят. Споровият прах е бял. Бялото пънче, което при младите екземпляри е силно покрито, при стареене става кухо. Висящият пръстен в горната половина на пънчето е преходен.
Различителни особености
[редактиране | редактиране на кода]Подобната и силно отровна Пантерка няма тесен и оцветен слой под кожицата на шапката си.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Кралската мухоморка е микоризова гъба, която живее в симбиоза със смърч и расте само върху киселинни почви. В сравнение с обикновената Червена мухоморка, тя е ограничена върху планинския и северния ареал. Гъбата расте от юли до октомври. Видът е разпространен в Европа в умерения до северния климатичен пояс, където той се заселва в първоначалния ареал на смърча. Той може да бъде открит в Северна Италия, Лихтенщайн, Швейцария, Австрия, Унгария, Чехия, Словакия, Норвегия, Швеция и Финландия. В Скандинавия е разпространен северно до 69 градуса географска ширина.
Значение
[редактиране | редактиране на кода]Кралската мухоморка е отровна гъба. Симптомите на отравяне са същите, както при Червената мухоморка.
Факти
[редактиране | редактиране на кода]Кралската мухоморка е много близък роднина на Червената мухоморка и понякога се смята за неин вариант Amanita muscaria var. regalis. Един много светъл вариант на кралската мухоморка без ясни червени- и жълти тонове е бил описан през 1907 година като Amanita emilii.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Egon Horak: Röhrlinge und Blätterpilze in Europa. 6. völlig neu bearbeitete Auflage. Spektrum Akademischer Verlag, München 2005, ISBN 978-3-8274-1478-6 (557 Seiten).
- ((de)) Andreas Gminder, Armin Kaiser, German Josef Krieglsteiner: Ständerpilze: Blätterpilze II (Hell und Dunkelblättler). In: G. J. Krieglsteiner (Hrsg.): Die Großpilze Baden-Württembergs. Band 4, Eugen Ulmer, Stuttgart 2003, ISBN 978-3-8001-3281-2.
- ((de)) Hans E. Laux: Der große Kosmos Pilzführer. Kosmos, Stuttgart 2001, ISBN 978-3-440-12408-6 (720 Seiten; über 1000 Fotos).
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Königs-Fliegenpilz в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |