Крайно множество
Крайното множество е множество, което има ограничен брой елементи. С други думи, това е множество, чиито елементи принципно биха могли да бъдат преброени. Например, е крайно множество с пет елемента. Броят на елементите е естествено число и се нарича кардиналност на множеството. Множество, което има безброй елементи, се нарича безкрайно множество. Например, множеството на всички положителни числа е безкрайно – .
Крайните множества са от особено значение в комбинаториката (математическото изследване на броенето). Много от аргументите, касаещи крайни множества, разчитат на принципа на Дирихле, който гласи, че не може да съществува инективна функция от по-голямо крайно множество към по-малко крайно множество.
Определение
[редактиране | редактиране на кода]Формално, множеството S се нарича крайно, ако съществува биекция
за някакво естествено число n. Числото n е кардиналността на множеството, обозначавана като |S|. Празното множество Ø се счита за крайно, имайки нулева кардиналност.[1][2][3][4]
Ако дадено множество е крайно, неговите елементи могат да се запишат по много начини в числова редица:
- .
В комбинаториката, крайно множество с n елементи понякога се нарича n-множество, а подмножество с k елементи се нарича k-подмножество.
Основни свойства
[редактиране | редактиране на кода]Всяко собствено подмножество на крайно множество S е крайно и разполага с по-малко елементи, отколкото S. Следователно, не може да съществува биекция между крайното множество S и собственото подмножество на S.
Всяка инективна функция между две крайни множества с еднаква кардиналност е също и сюрективна функция. Аналогично, всяка сюрекция между две крайни множества с еднаква кардиналост е също и инекция.
Обединението на две крайни множества също е крайно:
Също така:
В по-общ смисъл, обединението на всеки краен брой крайни множества е крайно. Декартовото произведение на крайни множества също е крайно:
Крайно множество с n елемента има 2n различни подмножества.
Всички крайни множества са изброими, но не всички изброими множества са крайни.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Apostol, Tom M. Mathematical Analysis. 2nd. Menlo Park, Addison-Wesley, 1974. с. 38.
- ↑ Cohn, Paul Moritz, F.R.S. Universal Algebra. Dordrecht, D. Reidel, 1981. ISBN 90-277-1254-9. с. 7.
- ↑ Labarre, Jr., Anthony E. Intermediate Mathematical Analysis. New York, Holt, Rinehart and Winston, 1968. с. 41.
- ↑ Rudin, Walter. Principles Of Mathematical Analysis. 3rd. New York, McGraw-Hill, 1976. ISBN 0-07-054235-X. с. 25.