Кражбата в експреса
Кражбата в експреса | |
Krazhbata v ekspresa | |
Режисьори | Васил Бакърджиев |
---|---|
Сценаристи | Васил Бакърджиев |
В ролите | Васил Бакърджиев Симеон Симеонов Виола Йорданова |
Музика | предоставена от „Модната къща на П. Видинска“ |
Оператор | Симеон Симеонов |
Филмово студио | „Сердика филм“ |
Жанр | криминална драма |
Премиера | 1931 г. – кино „Феникс“ |
Времетраене | 43 минути |
Страна | България |
Език | български |
Цветност | черно – бял |
Външни препратки | |
IMDb |
„Кражбата в експреса“ е български игрален филм (криминална драма) от 1931 година, сценарий и режисура Васил Бакърджиев. Оператор е Симеон Симеонов.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Оживена улица на голям европейски град. Вестникарите продават последните издания. Съобщенията в тях гласят: „Мистериозна кражба. Изчезнала статуя на Буда.“ Новината бързо се разпространява и чрез радиото.
В бюрото на нотариуса влиза маскиран човек. Отваря с шперц чекмеджето на бюрото, от което изважда плик с надпис: „Завещанието на лорд Херберт. Да се отвори на 1.IX. 1930 в присъствието на дъщеря ми Мери“.
Нотариусът се разхожда възбуден пред разбитото бюро. Изважда револвера и го доближава до главата си. В това време в стаята влиза детективът Шанте Кок, приятел на лорд Херберт, който се наема да намери крадеца и завещанието.
Богатата наследница пътува с Ориент Експрес от Франция за Изтока. Международният престъпник, откраднал плика, съдържащ документите за наследството и, също е във влака. След редица перипетии завещанието е намерено.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]Роля | Изпълнител |
---|---|
Шарл дьо Зернов | Васил Бакърджиев |
детективът Шанте Кок | Симеон Симеонов |
Мери, богатата наследница | Виола Йорданова |
престъпникът | Богомил Иванов |
мичманът | Васил Танчев |
Виктория Михайлова | |
с участието на Варненската полиция |
Екип
[редактиране | редактиране на кода]Режисьор | Васил Бакърджиев |
Сценарист | Васил Бакърджиев |
Оператор | Симеон Симеонов |
Музика и Звук | Модната къща на П. Видинска |
Любопитно
[редактиране | редактиране на кода]Филмът се рекламира като „първият български филм“, снет по „лихтонова система“ на „РКА“, а на друго място като „синхронизиран филм“).
Място на снимките: София и Варна.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|