Ко Лан
Ко Лан เกาะล้าน | |
Страна | Тайланд |
---|---|
Площ | 5,6 km² |
Най-висока точка | 180 m н.в. |
Ко Лан в Общомедия |
Ко Лан (на тайски: เกาะล้าน) е остров по източната крайбрежна ивица на Тайланд. Намира се на 7,5 км от брека на Патая. Името “Ко Лан“ (на английски: Ko Lan) е името на острова според Тайската обща кралска система за транскрипция. Познат е още и като “Кох Ларн“ и “Ко Лаан“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ко Лан е с дължина около 4 км и ширина около 2 км, като площта му е 5,6 км2 или 3411 рай,[1] (тайска мерна единица, равняваща се на 1600 м2). Той е най-големият сред “близките острови“ край южния бряг на Патая. Намира се в югоизточния край на Залива на Банкок и в източната част на Тайландския залив. Част е от района Банг Ламунг в провинцията Чонбури.
Островът е хълмист и покрит с ниска тропическа гора. На най-високата му точка, на 180 м надморска височина, е разположен Будистки храм. На Ко Лан се намират две малки села, Бан Ко Лан и Бан Крок Макхан, в които има ресторанти и хотели. Превоз между континента и острова се извършва от фериботи.
На острова има осем плажни ивици, като повечето са разположени по западния бряг. Най-много посещаван е плажа Тауаен, където има и малко пристанище. По крайбрежната ивица има ресторанти и магазини за турситите. Сред популярните плажове са също така Тонгланг, Тиен, Самае и Наон.
Към 2018 г. на острова има 1567 хотелски стаи и два кея.[1]
Съседни острови
[редактиране | редактиране на кода]В близост до Ко Лан има два по-малки острова:
- Ко Сак, тесен остров с форма на буквата “с“ и малък залив от северната си страна. Намира се на 0,6 км на север от Ко Лан. Най-високата му точка е 33 м н.в. Има места за настаняване на туристи.
- Ко Крок, частен остров на около 2 км на изток от Ко Лан. Най-високата му точка е 41 м н.в.
Ко Пай, главният остров на Му Ко Пай, групата от т.нар. “далечни острови“ на Патая, е на около 14 км на запад от Ко Лан.[2]
Последици от туризма
[редактиране | редактиране на кода]По време на пиковия туристически сезон, Ко Лан е посещаван от до 10 000 души на ден, а извън сезона - около 3000. Максималният брой туристи, които островът може да посрещне на ден, е 6410.[1] На острова има около 8000 постоянни жители и работници. Посетителите и жителите на острова произвеждат общо около 50 тона твърди отпадъци на ден, най-вече от храна, пластмасови опаковки, стъклени бутилки и стиропор, но властите на Патая успяват да премахнат едва около 20-25 тона на ден.[3][1] Патая няма собствено сметище. Отпадъците от Ко Лан биват пренасяни до сметище в Сарабури. Непремахнатите отпадъци се трупат на нерегламентирано сметище в центъра на острова, като към 2018 г. има над 50 000 тона натрупани.[1] Въпреки наличието на пранове за построяването на цех за рециклиране, това все още не се е случило.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Koh Larn sullied by tourist overload as waste mounts // Bangkok Post. 6 June 2018. Посетен на 6 June 2018.
- ↑ Hydrographic Service of the Royal Thai Navy, Chart 142
- ↑ Koh Larn rubbish crisis gets the "all talk, no action" policy treatment // 2017-08-07. Архивиран от оригинала на 10 September 2017. Посетен на 7 August 2017.
- ↑ Islanders left drowning under a sea of waste // Bangkok Post. 2015-06-28. Посетен на 29 June 2015.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ko Lan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |