Коце Димов
| Коце Димов | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Костадин (Коце) Димов Николов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1873 година[3] в радовишкото село Конче, тогава в Османската империя.[1] В 1903 година се установява в в Кюстендил, Свободна България. След една година се връща и става ръководител на конечкия революционен комитет. Работи с войводите Стоян Мишев и Димитър Недков. След изпаряването на Хуриета и започналото преследване на революционерите от режима на младотурците, в 1909 година отново бяга в Кюстендил. Връща се в 1911 година и се движи нелегален заедно с войводата Христо Симеонов в Радовишка околия до Балканската война от есента на 1912 година.[4] По-късно е македоно-одрински опълченец в четата на Тодор Александров.[5]
В 1915 година взима участие във Валандовската акция и бомбардирането на моста на Демир Капия. Димов е старши на четата.[4]
След като родният му край е върнат на Сърбия в 1918 година, Димов се установява в Петрич и се присъединява към възстановената ВМРО. От 1921 година е с чета в Радовишка околия. Действа с войводата Христо Симеонов до 1927 година и участва в няколко сражения в Конческата планина.[4]
На 5 март 1943 година, като жител на Конче, подава молба за българска народна пенсия.[1] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 352.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 715.
- ↑ Към 5 март 1943 година е на 70 години.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 353.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 235.
