Кофа с кръв
Кофа с кръв | |
A Bucket of blood | |
Режисьори | Роджър Корман |
---|---|
Продуценти | Роджър Корман |
Сценаристи | Чарлс Б.Грифит |
В ролите | Дик Милър, Барбура Морис, Антъни Карбоун, Джулиън Бъртън, Ед Нелсън, Джон Бринкли |
Музика | Фред Катц |
Оператор | Жак Р. Марке |
Монтаж | Антъни Каррас |
Разпространител | Алта Виста Продакшънс |
Жанр | трилър |
Премиера | 21 октомври 1959 |
Времетраене | 66 мин. |
Страна | САЩ |
Език | английски |
Цветност | черно-бял |
Бюджет | 50 000$ |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie | |
Кофа с кръв в Общомедия |
„Кофа с кръв“ (на английски: A Bucket of blood) е американски трилър от 1959 година на режисьора Роджър Корман.
Филмът е с бюджет $50 000 и е заснет в рамките на пет дни. По сценария на Чарлс Б. Грифит филмът е тъмна сатира, разказваща историята на млад и талантлив скулптор, който инцидентно убива котката на съседката си, и в опит да прикрие уликите я покрива с глина и я превръща в статуя. Когато решава да продължи да твори, той се превръща в убиец.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Една вечер, след като чува словата на Максуел Х. Брок (Джулиън Бъртън) - поет, който изнася монолози в кафенето „Йелоу Дор“, младият и не особено талантлив скулптор Уолтър Пейсли (Дик Милър) прибирайки се в къщи решава да създаде статуя на лицето на сервитьорката Карла (Барбура Морис). Той спира работа когато вижда съседския котарак Франки на перваза. Опитвайки се да го прогони с нож, Уолтър неволно убива Франки. За да прикрие инцидента Уолтър покрива мъртвото тяло на котарака с глина, превръщайки го в статуя.
На следващата сутрин Уолтър показва котката на Карла и собственика на кафенето Леонард (Антъни Карбоун). Леонард не е особено очарован, но въодушевената Карла го убеждава да изложи скулптурата в заведението. Впечатлени посетители на кафенето дават финансов стимул на Уолтър да продължи да твори. Една вечер в кафенето Уолтър среща фанатичната си почитателка Наолия, която му дава хероин. Под въздействието на наркотика той отвежда Наолия и нейният придружител Лу Рейби - полицай под прикритие, който се опитва да я откаже от зависимостта към наркотиците, в своя апартамент. Умопомрачен от хероина, Уолтър убива Лу. Междувременно Леонард открива тайната на успеха на Уолтър.
На другия ден в кафенето младият скулптор представя най-новото си творение-статуя на мъж. Постепенно Уолтър се превръща в звезда на съвременното изкуство. След серия от убийства, превръщайки мъртвите тела в произведения на изкуството, Уолтър не издържа психически. След като няколко дни не се появява в заведението, една сутрин Карла, Леонард и полицията разбиват вратата на апартамента му и откриват, че Уолтър се е обесил.
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]В средата на 1959 година киностудията Американ Интернешънъл Пикчърс наема режисьора Роджър Корман да заснеме филм на ужасите, но му отпуска бюджет от само $50 000 и пет дни за реализация. Кормън приема предизвикателството, но впоследствие заявява, че не е заинтересован от правенето на такъв тип филми. За идеята той привлича сценариста Чарлс Б. Грифит, който има идеята да създаде сатирична черна комедия.
Римейк
[редактиране | редактиране на кода]През 1995 година е направен телевизионен римейк на филма, а през 2009 година мюзикъл, представен от Аноянс Тиътър в Чикаго.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Кофа с кръв“ в Internet Movie Database
- „Кофа с кръв“ на сайта AllMovie
- „Кофа с кръв“ на сайта Internet Archive
- „Кофа с кръв“ на сайта Rotten Tomatoes
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата A Bucket of Blood в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |