Константин Попгеоргиев
| Константин Попгеоргиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
около 1840 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1897 г.
|
| Подпис | .svg){kind=small} |
Константин (Костадин, Костандия, Костандий) Попгеоргиев Беровски (изписване до 1945 година: Костандий попъ Георгиевъ Беровски) е български революционер, просветен деец и участник в Разловското и в Кресненско-Разложкото въстание.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Константин Попгеоргиев е роден около 1840 година в Берово, Малешевско в свещеническо семейство. Брат е на Димитър Попгеоргиев. От 1861 година е учител в местното килийно училище. Участва активно в църковно-националната борба в Малешевско. В края на 1873 година при ликвидирането на българската църковна община в Берово от турските власти и патриаршисткото духовенство, е сред влиятелните българи, арестувани и хвърлени в затвора в Солун.
Освободен от затвора активно се включва в революционните групи в Солун при подготовката в 1876 година на Разловското въстание. След разгрома му е в четата на брат си, която действа през Руско-турската война (1877 – 1878).
След войната Попгеоргиев действа с чета в Горноджумайско. По време на Кресненско-Разложкото въстание в 1878 - 1879 година е член на местното революционно ръководство. По негов почин е доставено жито за нуждите на въстаниците.[2][3][4]
Деец е на Македонската организация и през 1897 година е делегат от Кюстендилското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[5]
Къщата на Костандий Беровски в Кюстендил е паметник на културата.[1]
Вероятно умира в Горна Рибница.[6]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Константин Попгеоргиев е наречена улица в квартал „Малинова долина“ в София (Карта).
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Поп Георги | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Алексий Попгеоргиев | Димитър Попгеоргиев (1840 – 1907) | Константин Попгеоргиев (около 1840 – след 1897) | Поп Иван Попгеоргиев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Станимир Беровски (1872 – 1945) | Владимир Беровски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 335.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 136.
- ↑ Костадин Попгеоргиев, архив на оригинала от 1 август 2010, https://web.archive.org/web/20100801035154/http://zname.zxq.net/?page_id=45, посетен на 10 април 2011
- ↑ Алманах Македония, София, 1931, отдел ІХ, стр. 5.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 339.
