Направо към съдържанието

Костадин Шекерлийски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костадин Шекерлийски
български оперен певец, баритон
Роден
Починал
1972 г. (50 г.)

Учил вНационална музикална академия
Музикална кариера
Инструментивокал

Костадин Николов Шекерлийски е български оперен певец, баритон.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 декември 1921 г. в Горна Джумая. Според справка на Държавна сигурност, произхожда от „бедно реакционно семейство“. Баща му е от Вардарска Македония, преселил се в Горна Джумая през 1913 г. От 1918 година е активен член на ВМРО. Около 1929 година майка му почива.[1]

Като дете работи в читалище „Съгласие“, като портиер и чистач. Докато работи, обича да пее и не след дълго е забелязан от диригента на хора към църквата „Въведение Богородично“ и на хор „Македонска песен“ към читалището Василий Соловьов, който взима Шекерлийски за солист на хор „Македонска песен“. През 1941 г. с помощта на състоятелни хора от Горна Джумая Костадин Шекерлийски е изпратен да учи в Музикалната академия в София. Там учи в класа на Мара Цибулка. През 1945 г. Светослав Обретенов го взима за солист на новосъздадения Държавен радиохор. В него остава до 1949 г. Заедно с хора гастролира в Чехословакия, Унгария и Югославия. След това за кратко е солист на Военния ансамбъл. Чрез конкурс постъпва в Софийската опера. На 24 февруари 1952 г. дебютира с ролята на Моралес от „Кармен“ на Жорж Бизе. През 1953 г. заедно с Димитър Узунов, Йорданка Димчева, Катя Георгиева, Катя Попова и Никола Николов е изпратен на специализация в Болшой театър в Москва. Там се подготвя при вокалните педагози Леонид Баратов, Тамара Небулсин и при диригента Генадий Рождественски. На 3 юни 1954 г. става първият български оперен певец, който излиза на сцената на Болшой в централна роля, тази на княз Игор от едноименната опера на Александър Бородин. В продължение на една година посещава Киев, Ленинград, Екатеринбург, Новоросийск и Иркутск. След завръщането си в България участва в гастролите на оперните артисти от Софийската опера Надя Афеян, Юлия Винер, Кирил Дюлгеров в Испания и Белгия. Гастролира в Париж, Прага, Хамбург, Канада, Нидерландия и Монголия. На един от тези гастроли се запознава с Борис Христов, който го кани да участва на сцената на Ла Скала в Милано.

През 1967 г. получава инфаркт и за кратко е извън сцената. След възстановяването си заминава за Германия, след това за Москва, където играе ролята на Борис Годунов на сцената на Болшой театър.[2][3]

Изпълнява ролите на Моралес (1952) и Ескамилио (1955) в „Кармен“ на Бизе, княз Игор (1955) в едноименната опера на Бородин, Жермон в „Травиата“ (1952), граф ди Луна в „Трубадур“ (1955), Амонасро в „Аида“ (1956), Риголето (1957) в едноименната опера и Яго в „Отело“ (1958) на Верди, Степан в „Семейството на Тарас“ (1955) от Кабалевски, Шакловити в „Хованщина“ от Мусоргски (1955), Борис Годунов (1961) от едноименната опера на Мусоргски, Георги Грозника (1961) в „Янините девет братя“ от Любомир Пипков и други.[4]

Носител е на първа награда и званието лауреат на III международен младежки фестивал в Берлин (1951), на орден „Кирил и Методий“ II степен (1959), лауреат е на Димитровска награда III степен за ролите на Княз Игор и Риголето (1959).[4]

Костадин Шекерлийски почива през 1972 г. след получаване на втори инфаркт.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Държавна сигурност и българското музкално изкуство (1944 – 1991). Документален сборник, София, 2016, с. 72
  2. а б Спомен за Костадин Шекерлийски // Българско национално радио, 2 януари 2012. Посетен на 23.12.2013.
  3. Джаджаров, Димитър. Костадин Шекерлийски – частица от българското оперно изкуство (щрихи от живота на един от колосите на оперния бас у нас и в Европа) // Електронно списание LiterNet, 12.12.2004, № 12 (61). liternet.bg. Посетен на 23.12.2013.
  4. а б Енциклопедия на българската музикална култура. София, БАН, 1967. с. 455.