Направо към съдържанието

Костадин Халачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костадин Халачев
български офицер

ЗваниеПодпоручик
Години на служба1884 – 1885
Служи наБългарска армия
КомандванияXIII- а рота от V- и пехотен Дунавски полк
Битки/войниБой при Трън
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Паметна плоча в чест на загиналите офицери (Костадин Халачев и Георги Ангелов) и войници в боевете при Врабча и Трън

Костадин (Костантин) Григоров Халачев е опълченец-поборник, български офицер, подпоручик, командир на XIII – а рота от V- и пехотен Дунавски полк през Сръбско-българската война (1885).

Костадин Халачев е роден на 22 януари 1861 в Свищов. Учи в Свищовското градско училище, по-късно емигрира в гр. Зимнич, Влашко, а от там в Турну Мъгуреле, където бил чирак. През 1876 г. избухва Сръбско-турската война и 15-годишният Костадин се записва като доброволец. Участва в сраженията при Гредетин, Бабина глава и др.

Руско-турска война (1877 – 1878)

[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на Руско-турската война (1877-1878) Халачев заминава за Плоещ, където се записва като доброволен в Българското опълчение. Зачислен е в III- а рота на V- а Опълченска дружина. Участва в битките при Стара Загора, Шипка и при овладяването на шейновския укрепен лагер. Отличава се и е награден с Георгиевски кръст „За храброст“ IV степен. По-късно, му е връчен и войнишки кръст „За храброст“.

След войната, Халачев се занимава с търговия. По-късно заминава за София, където посещава частни уроци, за да може да се подготви за приемния изпит във Военното училище. Приет е през 1881 г. и на 17 септември младият юнкер престъпва прага на училището. Завършва през 1884 г., като на 30 август е произведен е в първо офоцерско звание подпоручик. Назначен в Силистренската дружина, която при формирането на първите осем български полкове влиза в състава на V- и пехотен Дунавски полк.

Сръбско-българска война (1885)

[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) командва XIII -а рота (според Мамарчев. Портрети и кратки биографически свъдения за загиналитъ български офицери и портупей-юнкери въ войната съ Сърбия презъ 1885 г.) на V – и пехотен Дунавски полк, който влиза в състава на Трънския отряд. Участва в боевете за изтласкването на Шумадийската дивизия на левия фланг на българските части и в боя на връх Плоча, югозападно от с. Банкя. Подпоручик Костадин Халачев загива на 3 ноември 1885 г. в боя при Трън. Погребан е в гр. Трън.

  • Войнишки кръст „За храброст“ IV степен
  • Руски „Георгиевски кръст“ IV степен


  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., стр. 227 – 228
  • Мамарчев, Д., Портрети и кратки биографически свъдения за загиналитъ български офицери и портупей-юнкери въ войната съ Сърбия презъ 1885 г., София, 1890, Придворна Печатница Б. Шимачекъ, стр. 67 – 74