Костадин Машаров
| Костадин Машаров | |
| български общественик | |
.jpg) | |
| Роден |
20 декември 1869 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Зафир Машаров |
| Братя/сестри | Тома Машаров |
Константин (Костадин) Зафиров Машаров (изписване до 1945 година: Константинъ Машаровъ) е български учител, фолклорист, администратор и общественик, деец на Съюза на македонските емигрантски организации
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Костадин Машаров е роден в град Скопие, тогава в Османската империя, в семейството на българския възрожденец Зафир Машаров, което произхожда от Тетово. Брат му Тома Машаров е терорист от ВМОРО.[1]
Костадин Машаров се установява в свободна България. В 1897 година завършва химия в Софийския университет.[2] Работи като учител в Самоков след 1897 година.[3] Събира народни умотворения от този край.[4] През Първата световна война е окръжен управител в Тетово.[5][6]
Делегат е от Скопското благотворително братство на Учредителния събор на македонските бежански братства от края на 1918 година.[7] През януари 1923 година участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[8]
Синът му Светослав Машаров е комунистически деец.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Костадин Машаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Зафир Машаров | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| Костадин Машаров (1869 – ?) | Тома Машаров (1881 – ?) | Иван Машаров (1880 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||
| Светослав Машаров (1893 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 270.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929
- ↑ Държавен вѣстник (221). 1897. с. 5.
- ↑ Сборник за народни умотворения, наука и книжнина (22-23). Държавна печатница, 1907.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 64.
- ↑ Арнаудов, Михаил. Очерци по българския фолклор, Том 2. София, Български писател, 1969. с. 525.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- Български общественици от Македония
- Родени в Скопие
- Дейци на Македонските братства
- Български просветни дейци от Македония
- Областни управители в България
- Български фолклористи от Македония
- По произход от Тетово
- Български имигранти от Македония в София
- Възпитаници на Физическия факултет на Софийския университет