Костадин Крайнов
| Костадин Крайнов | |
| български писател | |
| Роден |
18 ноември 1932 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Костадин Крайнов е български поет и публицист.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1932[1] година в пиринското село Годлево. През 1942 г. семейството му се изселва в Делиормана. Крайнов учи в гимназиите в Исперих и Тутракан. В 1955 г. завършва Агрономическия факултет на Висшия селскостопански институт „Георги Димитров“ в София и работи като участъков агроном, учител и журналист. Установява се в Разград, където е инструктор в Окръжния комитет на БКП. от 1970 до 1975 година е директор на разградската библиотека. Умира в 1999 година. През 2005 година посмъртно е обявен за почетен гражданин на Разград.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „Трептения“ (1967),
- „Жива вода“,
- „Сърцето ми опора търси“,
- „Съпротива“,
- „Вик“ (2001, посмъртно),
- „Завръщане към старите огнища“ (2010, посмъртно).
- „Посоката на сърцето. Документална повест за Дянко Стефанов“ (1972, публицистика),
- „Вярвай докрай“ (1984, публицистика).
- „Родолюбиво Годлево“ (1989, съставител на сборника).[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Костадин Крайнов // Литературен свят. Посетен на 10 юли 2015.
- ↑ Крайнов, Костадин. Поетична антология „България“ // България Македония 2. 2010. ISSN 1312-0875. Посетен на 10 юли 2015.
