Костадин Дупков
| Костадин Дупков | |
| български общественик | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Константин (Костадин) Т. Дупков, известен като Даскала, е български общественик, водач на прогръцкото движение в Кукуш.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Дупков е от големия български южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя. Кукушки архиерейски наместник е на поленинския владика Мелетий Византийски.[1] В 1857 година, когато в града пристигат Димитър Миладинов и Райко Жинзифов, които дават тласък на борбата на Кукушката българска община за обучение и църковнослужение на български език и отстраняване на Мелетий, Дупков заедно с Нано Попгутов оглавява гъркоманската групичка и организира подписването на махзар до Солунската митрополия в защита на Мелетий.[2] Дупков се опитва да поддържа умерен курс, като запази гръцкия език в кукушкото училище успоредно на българския.[3]
На 8 юни 1858 година Дупков обаче подписва обръщение до руския цар, в която първенците от Кукушко (Кукуш, Дойран и Карадаг) молят императора да разреши на него, на архимандрит Климент и на Георги Тенов Златаров да отидат в Русия и да събират помощи за създаване в града на българска гимназия, идея на Димитър Миладинов.[4][5] В молбата се казва: „Дрипи на вековете преминаха, като не само развълнуваха предисторическия пеласго-българомакедонски и исторически славянски род, но по известни причини удавиха и майчиния език... Искаме да открием централна гимназия за нравственото възраждане на трите кази.“[6]
В 1864 година, вече при владиката Партений Поленински, Дупков се опитва неуспешно да наложи на новия учител Кузман Шапкарев да преподава наполовина на български, наполовина на гръцки.[3] Дупков подкрепя Мелетий и по време на второто му управление на епархията в 1867 – 1879 година.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 169 - 170.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 172.
- ↑ а б Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 157.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 83.
- ↑ Трайков, Никола, редактор. Братя Миладинови – преписка. София, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, 1964. с. 58.
- ↑ Трайков, Никола, редактор. Братя Миладинови – преписка. София, Българска академия на науките, Институт за история. Издателство на БАН, 1964. с. 57 – 58.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 192.
