Костадин Гугов
Костадин Гугов | |
български певец | |
Роден |
12 февруари 1935 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Музикална кариера | |
Стил | българска народна музика |
Активност | от 1953 г. |
Лейбъл | „Балкантон“ |
Костадин Димитров Гугов е български изпълнител на народни песни от Македонската фолклорна област.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1935 година в София в семейство на бежанци от Кукуш.[1]
В дома му винаги се е пеело, бил е внук на музикант от гвардейския оркестър. Започва да пее едва 18-годишен, поканен от акордеониста Стефан Демирев. Харесват го и го включват във фолклорните групи, в които пеят Гюрга Пинджурова, Борис Машалов, Мита Стойчева. С тези групи той изнася хиляди концерти в България и по света. Следват покани за записи в Радио София, както и от Балкантон и редакция „Народна музика“ на БНР и БНТ, в чийто златен фонд има над 400 записа. От 1992 г. работи със звукозаписната компания StarsRecords. Издал е няколко музикални албума с македонски народни песни, както и албуми със стари градски песни и песни от различни фолклорни области на България.
В репертоара на Гугов са включени емблематични български народни песни като „Биляна платно белеше“, „Йовано, Йованке“, „Море, сокол пие“, „Миле Попйорданов“, „Ако умрам ил' загинам“, „Кога зашумат буките“, „Назад моме Калино“. Твърди се, че знаел и помнел над 2000 песни. Със своя неповторим тембър и емоционално изпълнение Костадин Гугов се утвърждава като един от най-добрите изпълнители на македонски народни песни, любимец на няколко поколения българи.
Носител е на много награди, сред които „Нестинарка“ за цялостно творчество от Международния фолклорен фестивал в Бургас (2001).[2] Последното му изпълнение на живо е на новогодишния концерт на 1 януари 2004 г. в центъра на София.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 27 юли 2021 г.
- ↑ Международен фолклорен фестивал | Община Бургас // www.burgas.bg. Посетен на 6 април 2021.