Космос 434
| Космос 434 | |
 | |
| Данни за кораба | |
|---|---|
| Ракета-носител | Союз-Л # Ю15000-017 |
| Полет на Союз № | 7К-Л3 Т2К №3 |
| Космодрум | Байконур, пл. 31/6 |
| Старт | 12 август 1971 г. 05:30 UTC |
| Продължителност на полета | 22 август 1981 г. |
| Апогей | 285 km |
| Перигей | 197 km |
| Инклинация | 51,6 ° |
| Период | 89 мин |
| Маса | 7255 kg |
| NSSDC_ID | 1971-069A |
| NORAD ID | 05407 |
| Данни за екипажа | |
| Членове на екипажа | безпилотен |
| Свързани космически мисии | |
| Предишна | Следваща |
| Космос 398 | – |
| Космос 434 в Общомедия | |
Космос 434 (още „Т2К № 3“) е съветски безпилотен космически апарат, предназначен за провеждане на трети изпитателен полет на Лунния кораб (ЛК) в Лунната програма на СССР за кацане на човек на Луната. Официалната цел на полета е изследване на горните слоеве на атмосферата и космическото пространство.
Програма
[редактиране | редактиране на кода]По време на полета са предвидени изпитания на двигателната установка и отработка на детайлите по кацане на кацащата степен на лунния кораб „ЛК“. Програмата е аналогична на тази на Космос 379:
- излизане на ниска околоземна орбита (след старта тя е 188 – 267 km);
- Имитиране престой на Луната. В продължение на три дни се правят проверки на бордната апаратура и се симулира „изхвърляне“ на лунния кацащ модул;
- симулиране прелитане до Луната. Извършва се повторно включване на двигателя на „Блок Е“ и апарата „излиза“ на височина 203 – 10 903 km;
- симулиране излизане на окололунна орбита. В режим на максимална мощност се провежда симулация на излизане на „ЛК“ на орбита за скачване с кораба Союз 7К-Л3. След тази маневра орбитата на апарата става 11 804 km
- симулиране сближаване и скачване с орбиталния кораб апаратът извършва серия маневри по корекция на траекторията си.
По време на това трето изпитание на прототипа на „ЛК“ е осъществено най-продължителното включване на двигателя на кораба. Всички изпитания са напълно успешни, а това е последният тестов полет. Потвърдена е готовността на апарата за полет в пилотиран режим. Космическият апарат изгаря в плътните слоеве на земната атмосфера на 22 август 1981 г. над територията на Австралия.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Списък на спътници Космос
| |||||||||||
| 1 — 250 | 251 — 500 | 501 — 750 | 751 — 1000 | 1001 — 1250 | 1251 — 1500 | 1501 — 1750 | 1751 — 2000 | 2001 — 2250 | 2251 — 2500 | ||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
