Корона на безсмъртието

Короната на безсмъртието е литературна и религиозна метафора, традиционно представена в изкуството първо като лавров венец, а по-късно като символичен кръг от звезди (често корона, тиара, хало или ореол). Короната се появява в редица барокови иконографски и алегорични произведения на изкуството, за да покаже безсмъртието на носителя.

Корони от венци

Древен Египет

В Древен Египет „короната на оправданието“ е венец, поставен върху починалия, за да представи победата над смъртта в отвъдното, в подражание на възкръсналия бог Озирис. Направен е от различни материали, включително лавър, палма, пера, папирус, рози или благородни метали, с многобройни примери, представени на Фаюмските портрети от римския императорски период.^[1]

Древна Гърция

В Древна Гърция венец от лавър или маслина се присъжда на победители спортисти и по-късно поети. Сред римляните генералите, празнуващи официален триумф, носели лавров венец, чест, която по време на Империята била ограничена до императорското семейство. Поставянето на венеца често се наричаше „коронясване“ и връзката му с безсмъртието е била проблематична; трябвало е да осигури безсмъртието на носителя под формата на трайна слава, но на триумфаторът също е напомнено за мястото му в смъртния свят: традиционните tableaux (модели, често роби, представящи сцена от история; живи картини) шепнат непрекъснато в ухото на генерала на латински: Memento mori – „Помни, че си смъртен".^[2] Погребалните венци от златни листа са свързани особено с посветени в религиозните мистерии.^[3]

Поклонник на Аполон, Кипър, 475 – 450 г. пр. н.е.
Златен венец от Могиланска могила^[4]
Златен венец от Древна Македония

Ранно християнство

От раннохристиянската епоха изразът „венец на безсмъртието“ е широко използван от отците на църквата при писания за мъченици; безсмъртието вече бива както на репутацията на земята, така и на вечния живот на небето. Обичайният визуален атрибут на мъченик в изкуството е палмова клонка, а не венец. Фразата може да произхожда от библейски препратки или от инциденти като този, докладвани от Евсевий Кесарийски (Bk V от История), описващи преследването в Лион през 177 г., в което той се позовава на буквални корони, а също така внася атлетична метафора за „короната на победителя“ в края.

Детайл от „Христос, носещ кръста“, изобразява Исус с трънна корона, худ. Ел Греко (1580)
Таван на кралските стълби на двореца Фонтенбло, Франция
„Алегория на Божественото Провидение и силата на Барберини“, от Пиетро да Кортона (1633 -1639)

Вижте също

Източници

↑ Lorelei H. Corcoran and Marie Svoboda, Herakleides: A Portrait Mummy from Roman Egypt (Getty Publications, 2010), p. 32.
↑ For a full discussion, see Mary Beard, The Roman Triumph (Harvard University Press, 2007), passim, limited preview online.
↑ Mark J. Johnson, „Pagan-Christian Burial Practices of the Fourth Century: Shared Tombs?“ Journal of Early Christian Studies 5 (1997), p. 45, citing Minucius Felix, Octavius 28.3 – 4.
↑ Погребален златен венец

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Crown of Immortality в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Lorelei H. Corcoran and Marie Svoboda, Herakleides: A Portrait Mummy from Roman Egypt (Getty Publications, 2010), p. 32.

[2] For a full discussion, see Mary Beard, The Roman Triumph (Harvard University Press, 2007), passim, limited preview online.

[3] Mark J. Johnson, „Pagan-Christian Burial Practices of the Fourth Century: Shared Tombs?“ Journal of Early Christian Studies 5 (1997), p. 45, citing Minucius Felix, Octavius 28.3 – 4.

[4] Погребален златен венец

[1]

[2]

[3]

[4]