Направо към съдържанието

Корейци в Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Корейци в Украйна
По местаУкрайна
Езикруски, корейски, украински

В Украйна има население от етнически корейци или корейски граждани. Значителна група сред тях са етнически корейци, наречени корьо-сарам: те пристигат в бившия Съветски съюз преди и по време на японския колониален период и се разпространяват из целия регион, особено след принудителната си миграция през 1937 г. Друга група са сахалинските корейци, които преди идването си в Украйна са живели на остров Сахалин; те често се считат за културно различни от другите корьо-сарами.[1] В Украйна има и емигранти от Южна Корея.

Не е сигурно колко етнически корейци има в Украйна; оценките варират от 10 до над 40 хиляди души.[1] Доклад на Министерството на външните работи на Южна Корея от 2021 г. изчислява броя им на 13 524.[2] Друга страница на уебсайта на Министерството на външните работи през 2023 г. пък дава груба оценка за около 30 000 корьо-сарам в Украйна.[3] През 2020 г. се докладва за 612 южнокорейски граждани, живеещи в Украйна.[3]

корьо-сарам започват да живеят в Украйна най-късно от 1922 г. До 1926 г. в Украйна живеят 103 корейци. Броят им постепенно нараства, достигайки 1341 души през 1959 г., 4480 души през 1970 г., 8669 души през 1989 г. и 12 711 души през 2001 г.[4][5]

корьо-сарам започват да се местят по-масово към Украйна за първи път около 1967 г. След размразяването при Хрушчов, когато ограниченията върху вътрешното движение в Съветския съюз са облекчени, корейците започват да мигрират между различните съветски републики. Първо идват като сезонни селскостопански работници, главно в южните райони.[1]

След установяването на дипломатически отношения между Южна Корея и Украйна през 1992 г., някои украински корейци заминават да работят в Южна Корея. Оттогава някои от тях се връщат в Украйна, докато други постоянно се местят между двете страни. До 2019 г. значителна част от украинските корейци са пребивавали в един или друг момент в Южна Корея по работа, като един интервюиран оценява мащаба на явлението на един до двама души от всяко корейско семейство в Украйна.[1] Съобщава се, че работните визи за етнически корейци, които се връщат в Южна Корея за работа, се получават лесно, което допринася за това явление.[1]

През 1995 г. Кан Ден Сик организира корейски отдел в Киевския политехнически институт. До 2017 г. той се превръща в самостоятелен отдел по корейска филология. Кан основава Корейския културен център през 2010 г. и става негов президент. Кан е второ поколение кореец, родителите му са сахалински корейци.[1]

Руско-украинска война

[редактиране | редактиране на кода]

Руско-украинската война от 2014 г. до днес причинява няколко значителни промени за корейците в Украйна. След референдума за статута на Крим през 2014 г. около 3000 корейски жители, живеещи в Крим, стават руски граждани.[4] По време на боевете много от тях временно бягат в Южна Корея за убежище.[4]

Павло И, украински корьо-сарам, е убит по време на битката при Ирпин на 6 март 2022 г.[6]

Руското нахлуване в Украйна през 2022 г. предизвиква особено значителна нестабилност.[4] Едно проучване в Южна Корея установява, че 42,8% от корейските украинци имат член на семейството, загинал по време на войната.[7] Според един интервюиран в Южна Корея те са познавали много етнически корейски деца, загинали в конфликта.[4]

Някои бягат за втори път в Южна Корея, като обмислят да останат там поради нестабилността в Украйна.[4] Южнокорейското правителство издава редица 90-дневни краткосрочни визи G-1 за етнически корейски бежанци. Визите е трябвало да се подновяват на всеки шест месеца. През ноември 2022 г. е съобщено, че стотици чакат одобрение за убежище в Южна Корея.[8] Бежанците обаче са принудени да плащат такси, за да кандидатстват за престоя си в Южна Корея; това изискване е отменено едва на 26 март 2023 г.[5]

През декември 2022 г. е съобщено, че 3438 души от общо 5205 украинци, живеещи в Южна Корея, са етнически корейци.[5] До март 2023 г. е съобщено, че 1200 украински бежанци корьо-сарам са влезли в Южна Корея от началото на войната.[9] Мнозинството се събират в общностите на корьо-сарам в село Таетгол и село Гуанджу Корьоин.[4][5] Съобщава се, че това са предимно жени и деца, тъй като на мъжете е забранено да напускат страната.[4]

Южнокорейците се включват доброволно в помощ на бежанците и даряват стотици хиляди долари за техните разходи.[10][8][5] До ноември 2022 г. средствата са на изчерпване, въпреки че са в ход нови усилия за набиране на средства.[8] Бежанците се сблъскват и с редица други предизвикателства, включително проблеми, свързани с подновяването на визите, езикова бариера и трудности при намиране на работа.[5][11][7] Травмата от конфликта също създава проблеми.[7] Южнокорейски активисти настояват за издаването на повече работни визи F-4 (обикновено за завърнали се етнически корейци) на бежанците.[8] Организирани са училища за деца-бежанци, които са обслужвани от доброволци.[10]

Редица южнокорейци служат като чуждестранни бойци в руско-украинската война, въпреки че официално им е забранено да го правят от южнокорейското правителство.[12] През 2023 г. е съобщено, че нарушителите рискуват до една година затвор и максимална глоба от 10 милиона вона. До 2023 г. има четирима бойци, осъдени за служба в Украйна.[12] Един такъв боец, бившият южнокорейски военноморски тюлен Ри Кюн, е арестуван веднага след завръщането му от тримесечен престой в Украйна. Той оказва пълно съдействие на разследването[13] и в крайна сметка е осъден и получава условна присъда затвор. Ри се извинява, че е нарушил закона, но не изразява угризения за доброволното си участие в конфликта.[12] Съобщава се, че той е получил предложение за украинско гражданство и земя от украинското правителство, но е отказал.[13]

Градина в корейски стил с корейски павилион в Киев (2018 г.)

Тъй като повечето украински корейци са отдалечени с няколко поколения от Корейския полуостров, като техните предци са били обезкуражавани да говорят корейски от съветското правителство,[14] значително мнозинство от корейците в Украйна не говорят корейски.[1] През последните години се развиват много училища по корейски език, като се съобщава, че има училища в Киев, Харков, Одеса и в други градове.[1] Киевският лингвистичен университет предлага курсове на професионално ниво по езика. Киевският национален университет „Тарас Шевченко“ също предлага курсове по корейски език от около 2019 г.[1]

От 1995 г. в различни градове на Украйна се провежда ежегоден фестивал, наречен „Кореада“, представящ корейската култура. Първоначално се провежда в Киев, а през 2019 г. се провежда в Кривой рог, където има най-висока концентрация на корейски жители в регионите Поднепровие и Запорожие.[1] Традиционната корейска група „Торади“, свързана с фестивала, участва във него всяка година и пътува до Южна Корея, за да разширява репертоара си.[1] Съобщава се, че приемането на корейската култура е положително в Украйна.[14]

Много корейски културни дейности и организации в Украйна са спонсорирани и финансирани от южнокорейското правителство.[1] Това включва управляваната от доброволци Асоциация на корейците в Украйна, на която Кан също е ръководител към 2019 г.[1] През 2017 г. в Южна Корея се провежда изложба, показваща снимки от ежедневието на корейските украинци.[15]

Корейците в Украйна споделят културата на кухнята корьо-сарам, включително основната гарнитура морковча (вариант на кимчи на основата на моркови).[1] Украинската кухня също е широко разпространена.[1]

Виталий Ким, етнически кореец, губернатор на Николаевска област (2020 г.)

Александър Син е украински кореец и кмет на Запорожие от 2010 до 2015 г.[16] Виталий Ким е губернатор на Николаевска област от 25 ноември 2022 г.[17]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п Logvynenko, Bogdan. Koreans of Ukraine. Who are they? • Ukraїner // Ukraїner. Посетен на 2023-10-08.
  2. 재외동포현황(2021)/Total number of overseas Koreans (2021). South Korea, Ministry of Foreign Affairs, 2021. Посетен на 2022-08-21.
  3. а б 국가/지역 검색 국가정보(우크라이나) // Ministry of Foreign Affairs. Посетен на 2023-10-08. (на корейски)
  4. а б в г д е ж з Rinna, Anthony. A Land They Never Knew: Ethnic Koreans From Ukraine Seeking Help in the ROK // Sino-NK. Посетен на 2023-10-08. (на американски английски)
  5. а б в г д е Ukrainian Refugees of Korean Descent Seek Fresh Start in South Korea // Asia Pacific Foundation of Canada. Посетен на 2023-10-08. (на английски)
  6. Ukrainian actor Pasha Lee killed during fighting in Kyiv Oblast // The Kyiv Independent. Посетен на 7 March 2022.
  7. а б в Lee, Won Seok (Eric). Modifying Visa Laws for Korean-Ukrainian Students // Georgetown Public Policy Review. Посетен на 2023-10-08. (на американски английски)
  8. а б в г 광주 고려인 마을, 우크라 동포 입국 돕기 나서 // The Hankyoreh. Посетен на 2023-10-08. (на корейски)
  9. Ko, Kayoung. The Influx of the Ukrainian War Refugees and the Expansion of the ‘Koryoin Village’ in Gwangju // Homo Migrans-Migration, Colonialism, Racism 28. 2023. DOI:10.32715/hm.2023.28.001. с. 17.
  10. а б 우크라이나 탈출 고려인 동포들, 광주 고려인마을에서 안식 6개월… // world.kbs.co.kr. Посетен на 2023-10-08. (на корейски)
  11. Koryoin from Ukraine find safe harbor in Korea // Korea JoongAng Daily. Посетен на 2023-10-08. (на английски)
  12. а б в Ewi, Koh. Why South Korea Is Prosecuting Its Citizens Who Joined the Fight in Ukraine // Time. Посетен на 2023-10-08. (на английски)
  13. а б Roh, Joori. Injured South Korean fighter back from Ukraine faces investigation // Reuters. 2022-05-27. Посетен на 2023-10-08.
  14. а б Stalin took their grandparents' home away. Now Korean Ukrainians are standing up against Putin // ABC News. 2022-04-11. Посетен на 2023-10-08.
  15. Life of Deportation and Settlement: Koryo-saram, Samosely and Abandoned Places in Ukraine // www.koreana.or.kr. Посетен на 2023-10-08. (на английски)
  16. Why has Ukraine become disillusioned? // BBC News. Посетен на 2023-10-08.
  17. Президент назначил Виталия Кима главой Николаевской ОГА // Официальное интернет-представительство Президента Украины. Посетен на 2020-11-26. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Koreans in Ukraine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​