Направо към съдържанието

Коралов триъгълник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кораловият триъгълник и страните, участващи в инициативата за кораловия триъгълник [1][2]

Кораловият триъгълник е приблизително триъгълна зона в тропическите води около Филипините, Индонезия, Малайзия, Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови и Източен Тимор. Тази област съдържа най-малко 500 вида корали, изграждащи рифове във всеки екорегион.[3] Кораловият триъгълник се намира между Тихия и Индийския океан [4] и обхваща части от два биогеографски региона: Индонезийско-Филипинския регион и Далечния югозападен Тихоокеански регион. [5] Като една от осемте големи зони на коралови рифове в света,[6] Кораловият триъгълник е признат за глобален център на морското биоразнообразие[7] и глобален приоритет за опазване.[8] Неговите биологични ресурси го правят глобална гореща точка на морското биоразнообразие. Известна като „Амазонка на моретата“ (по аналогия с тропическите гори на Амазонка в Южна Америка), зоната обхваща 5,7 милиона квадратни километра от океанските води.[9] Тя съдържа повече от 76% от плитководните видове корали в света, изграждащи рифове, 37% от видовете рифови риби, 50% от видовете остри миди, шест от седем вида морски костенурки в света и най-голямата мангрова гора в света.[4] През 2014 г. Азиатската банка за развитие (ADB) съобщава, че брутният вътрешен продукт на морската екосистема в Кораловия триъгълник е приблизително 1,2 трилиона щатски долара годишно и осигурява храна на над 120 милиона души.[10][4] Според Coral Triangle Knowledge Network[11] регионът годишно носи около 3 милиарда щатски долара валутни приходи от износ на риба и още 3 милиарда от приходи от крайбрежен туризъм.

Световният фонд за природата счита региона за основен приоритет за опазването на морето и се занимава с екологичните заплахи за региона чрез своята програма за кораловия триъгълник,[12] започнала през 2007 г. Центърът на биоразнообразието в Триъгълника е проходът на остров Верде във Филипините.[13] Единствената зона на коралов риф в региона, която е обявена за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е в Природния парк Tubbataha Reef във Филипините.[14]

Биоразнообразие

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че покрива само 1,6% от океанската площ на планетата, в региона има 76% от всички известни видове корали в света. Като местообитание за 52% от индо-тихоокеанските рифови риби и 37% от световните рифови риби, той съдържа най-голямото разнообразие от коралови рифови риби в света.[15] Повече от 3000 вида костни риби са разпространени в повече от 90% на кораловия триъгълник. Сред най-големите от тези риби са китовата акула, целакантът и химерите.[4]

Кораловият триъгълник е епицентърът на биоразнообразието не само на корали и риби, но и на много други морски организми. Съдържа приблизително 950 вида мекотели и 458 вида ракообразни. Освен това е местообитание за шест от седемте вида морски костенурки в света.[4]

Частите от кораловия триъгълник, които са с най-голям брой видове, съставляват 6% от общата площ на триъгълника. Те включват участъци по крайбрежието на Филипините (включително северното крайбрежие на Лусон, Съливанско море, Бохол, Минданао, Палаван и архипелага Сулу), Малайзия (североизточното крайбрежие на Сабах), Индонезия (северната и югоизточната част на Сулавеси, морето Банда, Молукас и архипелага Раджа Ампат на Папуа), Папуа Нова Гвинея (крайбрежните райони на Маданг, Нова Британия, залива Милн, архипелага Луизиада и остров Бугенвил) и Соломоновите острови (остров Гуадалканал и провинция Макира). Но повече от половината (70%) от зоните в Кораловия триъгълник са класифицирани като райони с ниско видово богатство.[4]

Най-голямата мангрова гора в света също се намира в Кораловия триъгълник. Голямата площ на тези гори и изключителната гама от местообитания и условия на околната среда са изиграли основна роля в поддържането на удивителното биоразнообразие на Кораловия триъгълник.[16]

Съвместна индонезийско-американска морска изследователска експедиция през 2008 г. открива дълбоководно биоразнообразие и подводни активни вулкани на дълбочина от 3800 метра по протежение на западния хребет. Там са открити около 40 нови дълбоководни вида корали. Повечето са белезникави на цвят, тъй като районът не е местообитание за разноцветни видове водорасли, които обикновено са плитки. Установено е, че хидротермалните извори и кораловите рифове на дълбочина от 4000 метра са създали местообитание за морски нишови скариди, раци, морски раковини и морски краставици.[17]

Според министъра на изследванията и технологиите на Индонезия (Националната агенция за изследвания и иновации (National Research and Innovation Agency (Menristek / ръководител на BRIN), Бамбанг Пермади Соемантри Броджонегоро, страните от Кораловия триъгълник се нуждаят от по-голям брой таксономисти и океанографи, за да се справят с предизвикателствата на каталогизирането на биоразнообразието в областта. Той казва, че целта на това изследване е не само да увеличи човешкото познание, но и да се приложи това познание към проекта за защита на крайбрежното и морското биоразнообразие от изчезване.[18]

Теории за високото видово разнообразие на Кораловия триъгълник

[редактиране | редактиране на кода]

Има три различни теории защо Кораловият триъгълник (триъгълникът на Източна Индия) има толкова голямо разнообразие от видове и всяка теория предлага различен обяснителен модел. Те обикновено се наричат модел „център на произход“, модел „център на припокриване“ и модел „център на натрупване“.[19][20]

  • Моделът на центъра на произход постулира, че популациите с голямо разнообразие в района на архипелага са част от централно разположена наследствена популация, която по-късно се е разпръснала на различни периферни места.
  • Моделът на центъра на припокриване постулира, че видовете, първоначално в различни биогеографски региони, са се събрали в резултат на разделяне на популацията (викария) и по-късно са разширили обхвата си.
  • Моделът на центъра на натрупване предполага, че популациите на предците, които първоначално са били разпръснати между периферни места, са се събрали на централно място и са образували разнообразна популация.
  • Трапезен корал Acropora latistella
    Трапезен корал Acropora latistella
  • Розов мек корал
    Розов мек корал
  • Nembrotha kubaryana
    Nembrotha kubaryana
  • Spirobranchus giganteus
    Spirobranchus giganteus
  • Риба папагал
    Риба папагал
  • Призрачна риба Арлекин (Solenostomus paradoxus)
    Призрачна риба Арлекин (Solenostomus paradoxus)
  • Анемона (Amphiprion ocellaris)
    Анемона (Amphiprion ocellaris)
  • Белоока мурена (Gymnothorax thyrsoideus)
    Белоока мурена (Gymnothorax thyrsoideus)

Заплахи

[редактиране | редактиране на кода]

Кораловият триъгълник се намира на кръстопът на бързо нарастващи антропогенни дейности (нарастване на населението, икономически растеж и международна търговия)[21] и климатични промени.[4] Конкуренция, хищничество, риболовни практики, замърсяване на морето, морски отпадъци, драгиране, замърсяване със слънцезащитни кремове, изменение на климата, подкисляване на океана (OA), болести, развлекателно гмуркане и други проблеми са описани накратко в проблемите на околната среда с кораловите рифове .

Подкисляването на океана е глобална заплаха за екосистемите на кораловите рифове.[22] Въз основа на биоразнообразието в зоната на Кораловия триъгълник щетите ще бъдат нанесени на много сектори, тъй като кораловият риф е основна екосистема в крайбрежната зона. Започвайки с повишаване на нивата на атмосферния въглероден диоксид, калциевият карбонат намалява, след което повишава биоерозията и скоростта на разтваряне. Кораловият триъгълник трябва да има олиготрофни води, така че светлината да проникне и да поддържа фотосинтезата от водорасли zooxanthellae. Въпреки това кораловият риф в Западен Мауи, Хавай, има трайно състояние на богати на хранителни вещества подпочвени води с по-ниско рН, което понижава рН на морската вода. Също така коралите са изложени на нитратни концентрации, 50 пъти по-високи от нормалните. Скоростите на калцификация на коралите са значително намалени, а скоростите на биоерозия са с порядъци по-високи, отколкото в здравите олиготрофни води. Измерването с използване на стойности на по-тежък азотен изотоп (δ15N) показва, че еутрофикацията на рифовата морска вода от наземни източници на замърсяване може да увеличи ефектите от окисляването на океана чрез биоерозия, задвижвана от хранителни вещества. Тези условия биха могли да допринесат за колапса на екосистемите на крайбрежните коралови рифове по-рано, отколкото предвиждат настоящите прогнози, базирани само на подкисляването на океана.

Биоразнообразието и естествената продуктивност на кораловия триъгълник са застрашени от лошо управление на морето (главно от крайбрежно развитие, прекомерен улов и унищожителен риболов), липса на политическа воля, бедност, голямо пазарно търсене, пренебрежение на местно ниво към редки и застрашени видове, изменение на климата (затопляне, подкисляване на океана и покачване на морското равнище). Кораловите рифове са претърпели масово избелване, което заплашва да влоши важните екосистеми. Приблизително 120 милиона души живеят в кораловия триъгълник, от които приблизително 2,25 милиона са рибари, които зависят от здравословните морета, за да изкарват прехраната си. Тези заплахи излагат на риск поминъка, икономиките и бъдещите пазарни доставки на видове като риба тон.[23] Проучванията подчертават тревожния спад на кораловото покритие в този регион.[24]

Тъй като морските ресурси са основен източник на доходи за населението, последиците от загубата на тези критични крайбрежни екосистеми са огромни.

Запазване

[редактиране | редактиране на кода]

Кораловият триъгълник е обект на усилия за опазване на високо ниво от правителствата в региона, организации за опазване на природата като Световния фонд за природата, Тhe Nature Conservancy and Conservation International и донорски агенции като Азиатската банка за развитие, Глобалния екологичен фонд и USAID.

Инициатива Коралов триъгълник относно кораловите рифове, риболова и продоволствената сигурност

[редактиране | редактиране на кода]

През август 2007 г. президентът на Индонезия Юдхойоно предлага многостранно партньорство за „опазване на морските и крайбрежните биологични ресурси в региона“ с пет други държави, географски разположени в Кораловия триъгълник (Малайзия, Източен Тимор, Папуа Нова Гвинея, Соломоновите острови и Филипините).[25] Партньорството тогава е наречено Инициатива Коралов триъгълник за кораловите рифове, риболова и продоволствената сигурност (CTI-CFF) .

Цели на CTI-CFF

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Определени и ефективно управлявани приоритетни морски пейзажи
  2. Пълно прилагане на екосистемния подход към управлението на рибарството (EAFM) и други морски ресурси
  3. Създадени и ефективно управлявани защитени морски зони (ЗМЗ).
  4. Постигнати мерки за адаптиране към изменението на климата
  5. Подобряване на състоянието на застрашените видове

Очертаване

[редактиране | редактиране на кода]

Основните критерии, използвани за очертаване на кораловия триъгълник, са:

  • Голямо видово биоразнообразие (повече от 500 вида корали, голямо биоразнообразие на рифови риби, фораминифери, гъбни корали и устоноги ) и разнообразие на местообитанията
  • От страна на океанографията регионът на индонезийския поток (ITF) (вход = −10,7 до −18,7 Sv; изход = −2,6 Sv до −9,8 Sv) има значителна роля в района на Кораловия триъгълник със своите функции като регулиране на циркулацията на световния океан , климатичната система и устойчивостта на екосистемата, така че регионът да запазва максимално морско биоразнообразие. Включително неговите сложни географски и циркулационни характеристики трябва да се дефинират променливостта в транспорта на пасажите, температурата на морската повърхност и мезомащабната променливост в региона. Сезонната и междугодишната променливост на смесването предполага, че зоната на Кораловия триъгълник е повлияна от ENSO и азиатско-австралийската мусонна система. [26]
  • Проходите в зоната на Кораловия триъгълник могат да бъдат определени на десет места. Това са: (1) проток Макасар, (2) проток Лифаматола, (3) пролив Ломбок, (4) пролив Омбай, (5) проход Тимор, (6) проток Лусон, (7) проток Каримата, (8) проток Миндоро, (9) пролив Сибуту и (10) пролив Торес . Сегашната система на Кораловия триъгълник е повлияна от Северното екваториално течение (NEC); Северно екваториално противотечение (NECC); Южно екваториално течение (SEC); Южно екваториално противотечение (SECC); Миндинао Еди (Мейн); Халмахера Еди (HE); и Новогвинейско крайбрежно течение (NGCC). [26]

Съществува значително припокриване между границите на кораловия триъгълник, които се основават предимно на голямо биоразнообразие на коралите (повече от 500 вида), и границите, базирани на зоната с най-голямо биоразнообразие за рибите от коралови рифове.[27][28]

Документалният филм от 2013 г. „Пътуване до Южния Пасифик“ разказва историята на опазването на Кораловия триъгълник на фона на живота на острова.[29]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
  • Голям бариерен риф – най-големият коралов риф на Земята, чиято северна част се намира в Кораловия триъгълник.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Weeks, Rebecca и др. Developing Marine Protected Area Networks in the Coral Triangle: Good Practices for Expanding the Coral Triangle Marine Protected Area System // Coastal Management 42 (2). 4 March 2014. DOI:10.1080/08920753.2014.877768. с. 183–205.
  2. ↑ Gray, Alex. The 'Coral Triangle' is the largest of its kind, and it's dying // Global Agenda. World Economic Forum, 13 September 2018. Посетен на 20 November 2020.
  3. ↑ Veron et al. Unpublished data
  4. ↑ а б в г д е ж Asaad, Irawan и др. Designating Spatial Priorities for Marine Biodiversity Conservation in the Coral Triangle // Front. Mar. Sci. 5. 5 November 2018. DOI:10.3389/fmars.2018.00400. с. 400.
  5. ↑ Veron, J.E.N. 1995. Corals in space and time: biogeography and evolution of the Scleractinia. UNSW Press, Sydney, Australia: xiii + 321 pp.
  6. ↑ Speers, A. E., Besedin, E. Y., Palardy, J. E., & Moore, C. (2016). Impacts of climate change and ocean acidification on coral reef fisheries: an integrated ecological–economic model. Ecological economics, 128, 33-43. Retrieved 26 September 2020
  7. ↑ Allen, G. R. 2007 Conservation hotspots of biodiversity and endemism for Indo-Pacific coral reef fishes. Aquatic Conserv: Mar. Freshw. Ecosyst. DOI:10.1002/aqc.880
  8. ↑ Briggs, J. C. 2005a. The marine East Indies: diversity and speciation. Journal of Biogeography 32: 1517-1522
  9. ↑ ADB to help improve resources management in coral triangle // Посетен на 2011-05-23.
  10. ↑ Coral reef destruction spells humanitarian disaster
  11. ↑ Coral Triangle Knowledge Network
  12. ↑ WWF Coral Triangle Program
  13. ↑ Verde Island Passage
  14. ↑ "World Heritage Coral Reefs" Exhibit opens in Paris
  15. ↑ Hoegh-Guldberg, O. The Coral Triangle and Climate Change: Ecosystems, People, and Societies at Risk. Sydney, WWF Australia, 2009. ISBN 978-1-921031-35-9. Посетен на 2016-03-30.
  16. ↑ The Nature Conservancy. Coral Triangle Facts, Figures, and Calculations: Part II: Patterns of Biodiversity and Endemism, December 16, 2008
  17. ↑ Normile, D. (2010). Joint Expedition Discovers Deep-Sea Biodiversity, New Volcanoes.
  18. ↑ Indonesia Kekurangan Ahli Taksonomi Kelautan // darilaut.id, 19 September 2020. Посетен на 29 September 2020.
  19. ↑ Briggs, J. C. Diversity, endemism and evolution in the Coral Triangle // Journal of Biogeography 36 (10). 21 September 2009. DOI:10.1111/j.1365-2699.2009.02146.x. с. 2008–2010.
  20. ↑ Hernawan, Udhi Eko. Marine biodiversity in Indonesia // YouTube. Посетен на 29 September 2020.
  21. ↑ CTI Regional Plan of Action | CTI-CFF // www.coraltriangleinitiative.org. Посетен на 2016-03-30.
  22. ↑ Prouty, N. G. и др. Vulnerability of coral reefs to bioerosion from land‐based sources of pollution // Journal of Geophysical Research: Oceans 122 (12). 2017. DOI:10.1002/2017JC013264. с. 9319–9331.
  23. ↑ http://www.panda.org/what_we_do/where_we_work/coraltriangle/problems/ WWF - Problems in the Coral Triangle
  24. ↑ Peñaflor et al. 2009. Sea-surface temperature and thermal stress in the Coral Triangle over the past two decades. Coral Reefs 28:4. pp 841-850
  25. ↑ CTI Regional Plan of Action | CTI-CFF // www.coraltriangleinitiative.org. Посетен на 2016-03-30.
  26. ↑ а б Castruccio, F. S. и др. A model for quantifying oceanic transport and mesoscale variability in the Coral Triangle of the Indonesian/Philippines Archipelago // Journal of Geophysical Research: Oceans 118 (11). 19 November 2013. DOI:10.1002/2013JC009196. с. 6123–6144.
  27. ↑ The Nature Conservancy. 2004. Delineating the Coral Triangle, its ecoregions, and functional seascapes. Report on an expert workshop, held at the Southeast Asia Center for Marine Protected Areas, Bali, Indonesia, (April 30 - May 2, 2003), Version 1.1 (June 2004)
  28. ↑ Hoeksema BW. 2007.Delineation of the Indo-Malayan Centre of Maximum Marine Biodiversity: The Coral Triangle. In: W. Renema (ed.) Biogeography, Time and Place: Distributions, Barriers, and Islands, pp 117-178. Springer, Dordrecht.
  29. ↑ Chang, Justin. Film Review: 'Journey to the South Pacific' // Variety. Посетен на 10 February 2014.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Coral Triangle в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коралов_триъгълник&oldid=12425498“.