Копърмайн
Копърмайн | |
Изглед от река Копърмайн. Дефилето Роки | |
Общи сведения | |
---|---|
Местоположение | Канада (Северозападни територии и територия Нунавут) |
Дължина | 845 km |
Водосб. басейн | 50 8000 km² |
Отток | 262 m³/s |
Начало | |
Място | от езерото Гра |
Координати | |
Надм. височина | 396 m |
Устие | |
Място | в залива Коронейшън, Северен ледовит океан |
Координати | |
Надм. височина | 0 m |
Ширина | 1280 m |
Копърмайн в Общомедия |
Копърмайн (Меднорудна река) (на английски: Coppermine River) е река в северна Канада, Северозападни територии и територия Нунавут, вливаща се в залива Коронейшън на Северния ледовит океан. Дължината ѝ от 845 km[1] ѝ отрежда 25-о място сред реките на Канада.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Извор, течение, устие
[редактиране | редактиране на кода]Река Копърмайн изтича от западния ъгъл на езерото Гра (396 м н.в.), разположено на североизток от Голямото Робско езеро в канадските Северозападни територии. Тече на северозапад, като преминава последователно през езерата Дестефани, Провидънс, Пойнт, Редрок и Рокнес. След като изтече от последното на 384 м н.в. реката се насочва на север, навлиза в територия Нунавут, пресича Северната полярна окръжност и се насочва на северозапад, като постепенно завива на север, след това на изток, а в най-долното си течение на североизток. В тези участъци Копърмайн преминава през редица теснини, бързеи и прагове – дефилето Роки и бързеите Сандстоун Рапидс, Мускокс Рапидс и Ескейп Рапидс. На 18,5 км преди устието си реката преминава през последното си препятствие – праговете Блъди Фолс (Кървав водопад), след което се влива с широк (1280 м) естуар в залива Коронейшън на Северния ледовит океан до селището Куглуктук (1302 жители, старо име Копърмайн).
Водосборен басейн, притоци
[редактиране | редактиране на кода]Площта на водосборния басейн на реката е 50 800 km2[1]. На югозапад водосборният басейн на Копърмайн граничи с водосборните басейни на множество реки, вливащи се в Голямото Робско и Голямото Мече езеро, от системата на река Маккензи, а на североизток – с водосборните басейни на реките Бърнсайд, Худ и други, вливащи се директно в Северния ледовит океан
Основните притоци на река Копърмайн са реките: Феъри Лейк (десен приток), изтичаща от езерото Напактулик и Хепбърн (ляв приток), изтичаща от езерото Дисмал.
Хидроложки показатели
[редактиране | редактиране на кода]Многогодишният среден дебит на реката в устието ѝ е 262 m3/s[1]. Максималният отток е през юни – 1022 m3/s, а минималният е през април – 79 m3/s. Подхранването на реката е предимно снегово. От октомври до април реката е скована от ледена покривка.
Откриване и изследване на реката
[редактиране | редактиране на кода]Изворите на реката са открити в началото на юли 1771 г. от Самюъл Хиърн, служител на компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи, който се спуска по цялото ѝ течение и на 18 юли достига до устието ѝ в залива Коронейшън[2]. Той назовава новооткритата от него река Копърмайн, тъй като по течението ѝ местните индианци са добивали медна руда.
от 23 юни до 21 юли 1821 г. известният английски полярен изследовател Джон Франклин повтаря плаването на Хиърн надолу по реката и ѝ извършва първото точно топографско заснемане и картиране[2].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-10-27.
- ↑ а б Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 269 – 270, 334.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Coppermine River в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |