Направо към съдържанието

Копаоник

(пренасочване от Копалник)
Копаоник
43.2692° с. ш. 20.8225° и. д.
Местоположение на картата на Сърбия
Общи данни
Местоположение Косово
 Сърбия
Част отДинарски планини
Най-висок връхПанчичев връх
Надм. височина2017 m
Копаоник в Общомедия

Копаоник (на сръбски: Копаоник или Kopaonik), позната още и със старата си българска форма Копалник и като Сребърна планина е планина в днешна Южна Сърбия и Северно Косово. Най-висока точка е Панчичев връх (2017 m), кръстен на известния през 19 век сръбски изследовател и ботаник Йосиф Панчич, по произход буневец.

Високата част на Копаоник е плато обособено в национален парк Копаоник, обхващащ 118,1 km². Резерватът е създаден през 1981 година.

Изглед от Копаоник

Името на планината идва от средновековните сребърни рудници намирали се по югозападните стръмни склонове на масива откъм река Ибър. Още от римско време тук е имало рудници. По време на средновековната сръбска държава на Неманичите крал Стефан Урош I възобновява добива на руди и предимно на сребро в Копалник, Ново Бърдо, Осоговска планина канейки да се преселят в Рашка работещи в Трансилвания саксонски рудари известни сред местното население още и като Саси. Оттук чрез глагола копае (минало: копал) остава ѝ името на планината в средновековието. В сръбското произнасяне на името мекото и някъде сонарно българско „л“ преминава в „о“, като названието на масива става от Копа̀лник на Копаоник.

Планинския масив на Копаоник е с дължина около 75 km и се простира от север-северозапад на юг-югоизток. Ширината му е близо 40 km. В националния парк се намира най-известния ски-курорт на Сърбия включващ много хотели със ски писти и съоръжения. На Панчичев връх се намира едноименния музей на известния сръбски природозащитник Йосиф Панчич около който е разположена сръбска военна база. Копаоник е популярна туристическа дестинация. На север висока седловина отделя Копаоник от планината Желин, на изток Янковата седловина – от планината Ястребац, а на югоизток долините на реките Топлица (ляв приток на Южна Морава) и Лаб (десен приток на Ибър, десен приток на Западна Морава) – съответно от планините Радан и Голяк. Планината е изградена основно от кристалинни шисти, гранити и серпентинити. Западните ѝ склонове, обърнати към дълбоката долина на река Ибър са стръмни, а източните са полегати и слино разчленени от долините на реките Росина, Топлица и Лаб, като последните две водят началото си от нея. Долните части на склоновете са заети от дъбови и букови, а горните – от борови и смърчови гори. Над 1600 m са разположени планински пасища, използвани за лятна па̀ша. В югозападното подножие на планината се намира най-големия оловно-цинков рудник в Европа – Трепча, а в самото подножие на Панчичев връх е рудник Бело Бърдо.[1]

Копалник е слънчева, красива, мека и приятна за летни излети планина, като при ясно време от високите и части се откриват прекрасни гледки – на изток се вижда Стара планина, на юг Шар и Динарската верига, а на запад Голия. Снежната покривка във високите части се задържа от ноември до май, което благоприятства развитието на зимните ски спортове.

Високите части на Копалник са покрити с иглолистни гори – смърч, ела, а в по-ниските има букови гори. Тук се срещат мечки, сърни, скални орли, както и редкия сокол скитник.

Геотермални извори и бани

[редактиране | редактиране на кода]

Копалник е водна планина. Около масива се намират и са разположени едни от най-известните балнеолечебни (спа) центрове в Сърбия като Врънячка баня, Матаруска баня, Сиаринска баня, Йошаничка баня, Луковска баня и Куршумлийска баня.

В античността планината се е намирала на границата между тракийските племена трибали и илирийските дардани.

През средновековието влиза последователно в границите на Византия, Първата българска държава, като е и етническа граница между българи и сърби. Западно от нея е района на Поибрието с Рашка – сърцето на средновековната сръбска държава на Неманичите, където се намират почти всички сръбски средновековни културно-исторически паметници. Откъм източните по-полегати склонове на Копалник е разположена Крушевачката котловина с Расинско, както и долината на Топлица, които спадат към българската историко-географска област Поморавие.

Включването на България на страната на Централните сили през Първата световна война е обвързано от сключената тайна българо-германска спогодба с Германия, според която границата между България и включените сръбски земи в Австро-Унгария минава по главното било на Копалник и следва вододела между реките Българска Морава и Ибър.

В хода на Втората световна война в района на Копалник е осъществена успешно операция Копалник.