Конюшка ротонда
| Конюшка ротонда Коњушка ротонда | |
_-_%D0%9A%D0%BE%D1%9A%D1%83%D1%85_01.jpg) Общ изглед с църквичката „Йоан Кръстител“ | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Конюх |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Архиерейско наместничество | Кратовско |
| Изграждане | IV – VI век |
| Състояние | руини |
Конюшката ротонда (на македонска литературна норма: Коњушка ротонда) е раннохристиянска православна кръгла църква, чиито руини са открити в археологическия обект Големо градище край кратовското село Конюх, североизточната част на Северна Македония.[1][2]
Разкопки
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е открита от местни жители в 1918 година. След обявяването на откритието в 1924 година, мястото е посетено от археолога Никола Вулич. В 1937 година ротондата е изследвана от белградския археолог Светозар Радойчич, а находките, които той открива са пренесени в Куршумли хан в Скопие. В 1970 година обектът е изследван от Иван Микулчич, който прави множество публикации за античната църква, а в 1990 години храмът е изследван от археолога Виктор Лилчич. От 1998 античните останки в околностите на Конюх се изследван от македонско-американски екипи, а от 2002 година се вършат систематични проучвания от американската археоложка Каролин Снайвли, професор в колежа Гетисбърг в Пенсилвания.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е една от редките ротонди в Югоизточна Европа.[1] Принадлежи на сградите с централно решение и купол.[4] Изградена е в правоъгълник, в който е вписана кръглата основа на централната част, над която се е издигал купол.[1] Дължината на храма е 23 m, а ширината от 7,50 до 14 m.[4] В църквата се влизало от запад, а на източната страна имало апсида, полукръгла отвътре и правоъгълна отвън.[1] В олтарното пространство е оформен амбулакрум. Запазени са основите на епископската катедра, а от страните части от синтроните.[4] Между централния дял и олтарното пространство имало олтарна преграда с шест орнаментирани стълба.[1][4] Пред олтарния дял се извисявал амвон от зелен пясъчник, каменна платформа, която, според археолозите Константин Петров и Светозар Радойчич, е сред най-хубавите амвонни конструкции.[3][4] Подът в презвитерия е с богата декорация от мраморни плочни със зеленикав цвят, които в техниката opus sectile формират кърст.[4][1][5]
На абака един от откритите стълбове има надпис „ΔOMATRIRS“, което се тълкува като „DOMUS MARTIRIS“, „дом на мъченик“ и се предполага, че църквата е била посветена на мъченик.[3][6][4]
Обектът като градски мартириум е датиран във времето на Юстиниан Велики (527 – 565) или след него, но може да се датира и в края на IV век. Църквата е била посветена на големия култ на евхаристията, върху гроб или мощи на някой голям мъченик. Била е централна за поколонение на вярващите от тази част на Източен Илирик. Обектите со централно и осмоъгълно решение от антично време, с функция на мавозлей, в раннохристиянския период са мартириуми, а по-късно кръстилници (баптистерии). Ротондата под Големо градище е в употреба дълго време без прекъсване. Проучванията показват, че раннохристиянският храм мартириум е имал важна роля при покръстването на българите в IX век.[4]
В 1955 година върху северозападната ѝ част е построена църквичката „Свети Йоан Обсечен“.[3]
-
Поглед към кръглия свод на апсидата -
Стълб във вътрешността -
Остатъци във вътрешността
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ротондата во сКоњух // Macedonium. Посетен на 6 април 2014 г.
- ↑ Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Ротондата од Kоњух – храм за византиските ветерани // Посетен на 3 април 2014 г.
- ↑ а б в г д е ж з Snively, Carolyn S. Archaeological Investigation at Konjuh, Republic of Macedonia, in 2000 // Dumbarton Oaks Papers (52). Washington, D.C., Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 2002. с. 297–306.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 224.
- ↑ „Големо Градиште“ нова туристичка атракција? // KumanovoNews, 15. 08. 2013. Посетен на 3 април 2014 г.
