Концентраторна фотоволтаика
Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. |
Концентраторната фотоволтаика (на английски: concentrator photovoltaics, CPV) е фотоволтаична технология, при която външни оптични елементи, най-често Френелови лещи и/или параболоидни огледала, концентрират слънчевата светлина върху високоефективни каскадни фотоволтаични елементи – полупроводникови съединения на елементи от III и V група или, по-рядко, монокристални силициеви елементи. Двуосови хелиостати осигуряват режим на работа под пряка слънчева светлина. Концентраторната фотоволтаика достига най-високите коефициенти на ефективност сред фотоволтаичните технологии с теоретичен максимум над 50% [1]:с. 30, както и един от най-късите периоди на енергийна амортизация от под 1 година.[2]:с. 32 Поради сравнително високите инвестиционни разходи от 1,40 – 2,20 €/Wp [3]:с. 10 се счита, че технологията е рентабилна за географски ширини със средно годишно пряко слънчево облъчване (DNI) от над 2000 kWh/(m²a) [4]:с. 6, а пазарният ѝ дял е малък.
История
[редактиране | редактиране на кода]Прототипи на концентраторни фотоволтаични системи са разработени за пръв път през 1970-те години в Националните лаборатории „Sandia“ в САЩ.[5] Сериозно усложнение при първите системи е необходимостта от активно (водно) охлаждане на силициевите фотоволтаични елементи. През 1981 г. в рамките на саудитско-американската междуправителствена инициатива SOLARES компанията Martin Marietta (днес част от Lockheed Martin) изгражда в Саудитска Арабия централа с мощност 350 kW. Използвани са монокристални силициеви елементи с пасивно охлаждане и Френелови лещи от акрилно стъкло с 40-кратна (40×) концентрация.[6] Проектът наречен „Solar Village“, включващ още оловно-киселинни акумулатори и дизелов генератор покрива потреблението на три откъснати от електропреносната мрежа села и дълго време (поне до 1989 г.) остава най-голямата концентраторна фотоволтаична централа.
Технологичен принцип
[редактиране | редактиране на кода]Използваните каскадни фотоволтаични елементи представляват многопреходни хетероструктури от композитни полупроводници, най-често съединения от елементите галий, арсен, алуминий, фосфор и индий върху германиева, галиеварсенидна или, по-рядко, силициева подложка. За оптично съсредоточаване на слънчевата енергия често се използва така нареченият „трионообразен дизайн“, или Френелова леща.
Оптична част
[редактиране | редактиране на кода]Първите концентраторни фотоволтаични системи от 1980-те години използват плоско-изпъкнала Френелова леща, която изобразява слънчевия диск върху сравнително малкия фотоволтаичен елемент. Съществуват две дефиниции за коефициента на концентрация на слънчевата светлина – геометрична и оптична (квантитативна):
- ,
като и са площта в m2 и лъчистият поток във W/m2 съответно върху входящата апертура на оптичната система и активната зона на слънчевата батерия. За разлика от геометричната, оптичната дефиниция отчита оптичните загуби и може да се запише във вида , където е ефективността на оптичната система. Често концентрацията се задава и в слънца (на английски: suns), като се има предвид лъчистият поток в слънчевия спектър попадащ върху фотоволтаичния елемент като кратно число на 1000 W/m2 (1 слънце).
Разновидности
[редактиране | редактиране на кода]В зависимост от коефициента на концентриране на слънчевата светлина се разграничават слабоконцентриращи (от 2× до 100×) и силноконцентриращи (от 300× до 1000×) системи.
Перспективи
[редактиране | редактиране на кода]Плюсове | Минуси |
---|---|
Висок КПД под пряка слънчева светлина | Силноконцентриращите системи не могат да използват разсеяната слънчева светлина; слабоконцентриращите системи – само частично |
Нисък температурен коефициент | Нужда от (двуосов) хелиостат с висока точност |
Ниска начална инвестиция необходима за производствените мощности, позволяваща бърз растеж на масовото производство | В зависимост от условията на околната среда – евентуална необходимост от редовно чистене на опитичните компоненти |
Модулярна архитектура, позволяваща гъвкаво оразмеряване на системата от kW до MW | Повишен общ риск поради оскъдния опит при производството |
По-високо и по-стабилно производство на електроенергия през целия ден благодарение на насочването чрез хелиостат | Допълнителни оптични загуби |
Много кратък период на енергийна амортизация | |
По-добри перспективи за увеличаване на КПД в бъдеще в сравнение с технологиите, базирани на еднопреходни полупроводникови елементи | |
Възможности | Опасности |
Уползотворяване на остатъчната топлинна енергия чрез системи с активно охлаждане | Ограничен пазар; подходяща само за райони с високо пряко слънчево облъчване |
Допълнително използване на заетата площ, например за земеделие | Бързият спад на цените на конвенционалната силициева фотоволтаика силно затруднява навлизането на пазара дори на най-евтините концепти |
Някои от компонентите на системата могат да бъдат произведени изгодно в непосредствена близост до бъдещите електроцентрали, често в страни от третия свят | По-неизгодни условия за банково финансиране поради липсата на дългосрочен практически опит и по-малкото вече инсталирани мощности |
По-слаба зависимост от колебанията в цената на полупроводниковите материали | Липса на стандартизация на технологията |
Стандарти
[редактиране | редактиране на кода]Стандарти за концентраторни слънчеви модули се разработват от работна група TC 82/WG 7 към Международната електротехническа комисия (МЕК).[7] За целите на метрологията са дефинирани два режима на работа – CSТC (concentrator standard test conditions) за лабораторни тестове на закрито и CSOC (concentrator standard operating conditions) за тестове на открито.[4]:с. 5[8]
CSTC | 1000 W/m² (пряко облъчване) |
AM1.5d | 25 °C (фотоволтаичен елемент) |
концентраторна фотоволтаика | |
---|---|---|---|---|---|
CSOC | 900 W/m² (пряко облъчване) |
AM1.5d | 20 °C (околна среда) |
2 m/s скорост на вятъра | |
STC | 1000 W/m² (глобално облъчване) |
AM1.5 | 25 °C (модул) |
не-концентраторна фотоволтаика |
Поне до 2011 г. са се използвали различни нестандартизирани тестови условия, например 850 W/m² и 60 °C температура на фотоволтаичния елемент.[9]:с. 505[10]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Направление Концентраторна фотоволтаика, Институт по слънчеви енергийни системи, Дружество „Фраунхофер“, Фрайбург
- Лаборатория по фотоволтаика, Физико-технически институт „А.Ф. Иоффе“, Руска академия на науките, Санкт-Петербург
- CPV Consortium – международна лобистка организация
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bett, Andreas W. Challenges and Perspectives of CPV Technology (PDF) // Fraunhofer Institute for Solar Energy Systems ISE, 2015. Архивиран от оригинала на 2021-11-03. Посетен на 10 май 2017.
- ↑ Philipps, Simon. Photovotaics Report (PDF) // Fraunhofer Institute for Solar Energy Systems ISE, 19 ноември 2016. Посетен на 9 май 2017.
- ↑ Kost, Christoph. Study: Levelized Cost of Electricity – Renewable Energy Technologies (PDF) // www.ise.fraunhofer.de. Fraunhofer Institute for Solar Energy Systems ISE, ноември 2013. Посетен на 10 май 2017.
- ↑ а б в г д Fraunhofer ISE и NREL. Current Status of Concentrator Photovoltaic (CPV) Technology (PDF) // април 2017. Посетен на 10 май 2017.
- ↑ Burgess, E. L., and M. W. Edenburn. „One kilowatt photovoltaic subsystem using Fresnel lens concentrators.“ in Conference Record of Twelfth IEEE Photovoltaic Specialists Conf., Nov. Vol. 8. 1976.
- ↑ Huraib, Fahad. Design, installation, and initial performance of 350-kW photovoltaic power system for Saudi Arabian villages // Fourth E.C. Photovoltaic Solar Energy Conference. Стреза, Италия, 10 – 14 май 1982, 57 – 66 с.
- ↑ IEC Technical Committee 82: Solar photovoltaic energy systems, Working Group 7: Concentrator modules // Посетен на 11 май 2017.
- ↑ IEC 62670 – 1:2013 Photovoltaic concentrators (CPV) – Performance testing – Part 1: Standard conditions // Посетен на 9 май 2017.
- ↑ Algora, Carlos, Rey-Stolle, Ignacio. Handbook on Concentrator Photovoltaic Technology. John Wiley & Sons, май 2016. ISBN 978-1-118-47296-5.
- ↑ PVsyst 6 Help – Glossary: STC // Посетен на 15 май 2017.[неработеща препратка]