Направо към съдържанието

Конституция на Република Сръбска

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Конституцията на Република Сръбска е основният закон на Република Сръбска, съставна част на Босна и Херцеговина.

Конституцията е приета от Народното събрание на Република Сръбска на 28 февруари 1992 г. и е променена след подписването на Дейтънското споразумение. Съдържа законовата рамка и принципите за територията и дефинира вътрешната организация на републиката, функцията на официалните институции и правата и свободите на гражданите си.

Първата конституция е приета официално на 28 февруари 1992 г. под името „Конституция на Сръбската Република на Босна и Херцеговина“ (Устав Српске Републике Босне и Херцеговине / Ustav Srpske Republike Bosne i Hercegovine). Въведена е по време на периода на войната в Босна и Херцеговина и след подписването на Дейтънското споразумение променяна многократно, за да отговаря на споразумението и да не е в конфликт с конституционния съд на Босна и Херцеговина.

Конституцията се състои от 12 глави:

  • I. Основни положения
  • II. Човешки права и свободи
  • III. Икономически и социални планове
  • IV. Права и задължения
  • V. Организация на Република Сръбска
  • VI. Териториална организация
  • VII. Защита
  • VIII. Конституционност и законност
  • IX. Конституционният съд
  • X. Съдилища и обществени обвинения
  • XI. Промени на конституцията
  • XII. Заключителни разпоредби
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constitution of Republika Srpska в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​