Константин Рудановски
Константин Рудановски | |
руски генерал и български офицер | |
Звание | Генерал-лейтенант |
---|---|
Години на служба | 1867 – 1913 |
Служи на | Русия България |
Награди | Вижте по-долу |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Константин Рудановски в Общомедия |
Константин Адрианович Рудановски (на руски: Константин Адрианович Рудановский; остар. Константинъ Адріановичъ Рудановскій) е руски и български офицер, подполковник от българската войска и генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877 – 1878), командир на 6-и пехотен търновски полк от българската земска войска и командир на 2-ра бригада от 1-ва гвардейска пехотна дивизия от руската имперска войска.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин Рудановски е роден на 17 януари 1849 г. Руската империя.[1] Учи в Черноговска класна гимназия. Постъпва на военна служба на 1 септември 1867 година. Завършва 2-ро военно константиновско училище. На 15 август 1870 е произведен в чин прапоршчик от гвардията, а на 8 април 1873 в чин подпоручик. Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878). На 16 април 1878 г. е произведен в чин Щабс-капитан, като служи в Лейбгвардейския Павловски полк. Във военната си службата си в руската войска е ротен командир (3 години и 2 месеца) и батальонен командир (4 години и 6 месеца).[2]
На 12 юли 1878 г. е назначен за командир на Еленска № 21 пеша дружина и началник на Еленското военно окръжие. На 6 октомври 1979 г. е официално уволнен от руска служба. На 18 октомври 1880 г. поема Търновското военно окръжие, а на 17 април 1881 г. е назначен за командир на Самоковска № 4 пеша дружина. От 12 октомври 1884 г. поема командванетон на новосформирания 6-и пехотен търновски полк като негов първи командир. На 6 ноември 1885 г. е се уволнява от българска служба и постъпва на руска в предишния си полк с чин капитан, със старшинство към 8 април 1884 година.[3]
По време на службата си в Княжество България като началник на Еленското военно окръжие, през 1878 г. майор Рудановски подписва разрешението за създаване[4] на ново село от жителите на Беброво, чийто къщи са опожарени от оттеглящите се турски войски, както и от тези заселили се в махала Ахметлий вследствие на кърджалийските набези преди Освобождението. Той дарява и част от сумата са създаване на сградата, действала като община, църква, читалище и училище.[5] Закупува и собствена земя.
В руската войска служи последователно като офицер от 5-и гренадирски Киевски на Генерал-Фелдмаршал Княз Николай Репнин полк (28 март 1897 – 6 септември 1899), командир на Лейбгвардейския финландски полк (6 септември 1899 – 23 януари 1904 г.) и като командир на 2-ра бригада от 1-ва гвардейска пехотна дивизия (от 23 януари 1904 г.). На 9 април 1900 г. е произведен в чин генерал-майор за отличие.[2]
След като е уволнен на служба посещава България, като дарява земята си за построяване на училище, което остава и до днес. В негова чест селото е преименувано на Константин. Днес в центъра на селото има паметник на генерал Рудановски.
Генерал-майор Константин Рудановски умира през на 23 март 1914 година.[6]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Прапоршчик от гвардията на руската войска (15 август 1870)
- Подпоручик от руската войска (8 април 1873)
- Поручик от руската войска (30 август 1874)
- Щабс-капитан от руската войска (16 април 1878)
- Майор от българската войска (16 април 1878)
- Подполковник от българската войска (30 август 1883)
- Капитан от руската войска (8 април 1884)
- Полковник от руската войска (30 април 1890)
- Генерал-майор от руската войска за отличие (9 април 1900)
- Генерал-лейтенант от руската войска
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Черноговска класна кимназия
- Второ военно Константиновско училище
Заемани длъжности
[редактиране | редактиране на кода]- Командир на Еленска № 21 пеша дружина (от 12 юли 1878)
- Началник на Еленското военно окръжие (от 12 юли 1878)
- Началник на Търновското военно окръжие (от 18 октомври 1880)
- Командир на Самоковска № 4 пеша дружина (от 17 април 1881)
- Командир на 6-и пехотен търновски полк (12 октомври 1884 – 9 септември 1885)
- Офицер от 5-и гренадирски Киевски на Генерал-Фелдмаршал Княз Николай Репнин полк (28 март 1897 – 6 септември 1899)
- Командир на Лейбгвардейския финландски полк (6 септември 1899 – 23 януари 1904 г.)
- Командир на 2-ра бригада от 1-ва гвардейска пехотна дивизия (от 23 януари 1904 г.)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и лента (1877)
- Орден „Св. Анна“ III степен с мечове и лента (1878)
- Княжески орден „Св. Александър“ V степен, България (1883)
- Княжески орден „Св. Александър“ III степен, Княжество България (1896)
- Орден „Св. Владимир“ III степен (1899)
- Орден „Св. Станислав“ I степен (1903)
- Орден „Св. Анна“ I степен (1906)
- Княжески орден „Св. Александър“ II степен, България
- Орден „Лъв и слънце“, Персия 2 степен със звезда
- Бухарска златна звезда
- Офицерски кръст на Почетния легион, Франция
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Списокъ генераламъ по старшинству, 5-е Мая 1900 года, с. 1002
- ↑ а б Списокъ генераламъ по старшинству, 6-е Января 1907 года, с. 445
- ↑ Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904; АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского, стр. XXX
- ↑ Коева, Маргарита, Тулешков, Николай. Първомайстор Генчо Кунев. София, Държавно издателство „Техника“, 1987. с. 162.
- ↑ Коева, Маргарита, Йокимов, Петър, Стоилова, Любинка. Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.): Архитектура, история, библиография 2000 години християнство. София, Акад. изд. проф. Марин Дринов, 2002. с. 392.
- ↑ Улунян, Акоп. Българският народ в Руско-турската война 1877 – 1878. София, Държавно военно издателство, 1972. с. 64.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Списокъ генераламъ по старшинству“, Составленъ по 6-е Января 1907 года, С.-Петербургъ, 1907, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), стр. 445
- „Списокъ генераламъ по старшинству“, Составленъ по 5-е Мая 1900 года, С.-Петербургъ, 1900, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), стр. 1002