Направо към съдържанието

Константин Рудановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Рудановски
руски генерал и български офицер
ЗваниеГенерал-лейтенант
Години на служба1867 – 1913
Служи наЗнаме на Русия Русия
Знаме на България България
НаградиВижте по-долу
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Знаме на Русия Руска империя
Константин Рудановски в Общомедия

Константин Адрианович Рудановски (на руски: Константин Адрианович Рудановский; остар. Константинъ Адріановичъ Рудановскій) е руски и български офицер, подполковник от българската войска и генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877 – 1878), командир на 6-и пехотен търновски полк от българската земска войска и командир на 2-ра бригада от 1-ва гвардейска пехотна дивизия от руската имперска войска.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Константин Рудановски е роден на 17 януари 1849 г. Руската империя.[1] Учи в Черноговска класна гимназия. Постъпва на военна служба на 1 септември 1867 година. Завършва 2-ро военно константиновско училище. На 15 август 1870 е произведен в чин прапоршчик от гвардията, а на 8 април 1873 в чин подпоручик. Взема участие в Руско-турската война (1877 – 1878). На 16 април 1878 г. е произведен в чин Щабс-капитан, като служи в Лейбгвардейския Павловски полк. Във военната си службата си в руската войска е ротен командир (3 години и 2 месеца) и батальонен командир (4 години и 6 месеца).[2]

На 12 юли 1878 г. е назначен за командир на Еленска № 21 пеша дружина и началник на Еленското военно окръжие. На 6 октомври 1979 г. е официално уволнен от руска служба. На 18 октомври 1880 г. поема Търновското военно окръжие, а на 17 април 1881 г. е назначен за командир на Самоковска № 4 пеша дружина. От 12 октомври 1884 г. поема командванетон на новосформирания 6-и пехотен търновски полк като негов първи командир. На 6 ноември 1885 г. е се уволнява от българска служба и постъпва на руска в предишния си полк с чин капитан, със старшинство към 8 април 1884 година.[3]

По време на службата си в Княжество България като началник на Еленското военно окръжие, през 1878 г. майор Рудановски подписва разрешението за създаване[4] на ново село от жителите на Беброво, чийто къщи са опожарени от оттеглящите се турски войски, както и от тези заселили се в махала Ахметлий вследствие на кърджалийските набези преди Освобождението. Той дарява и част от сумата са създаване на сградата, действала като община, църква, читалище и училище.[5] Закупува и собствена земя.

В руската войска служи последователно като офицер от 5-и гренадирски Киевски на Генерал-Фелдмаршал Княз Николай Репнин полк (28 март 1897 – 6 септември 1899), командир на Лейбгвардейския финландски полк (6 септември 1899 – 23 януари 1904 г.) и като командир на 2-ра бригада от 1-ва гвардейска пехотна дивизия (от 23 януари 1904 г.). На 9 април 1900 г. е произведен в чин генерал-майор за отличие.[2]

След като е уволнен на служба посещава България, като дарява земята си за построяване на училище, което остава и до днес. В негова чест селото е преименувано на Константин. Днес в центъра на селото има паметник на генерал Рудановски.

Генерал-майор Константин Рудановски умира през на 23 март 1914 година.[6]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Образование

[редактиране | редактиране на кода]
  • Черноговска класна кимназия
  • Второ военно Константиновско училище

Заемани длъжности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Командир на Еленска № 21 пеша дружина (от 12 юли 1878)
  • Началник на Еленското военно окръжие (от 12 юли 1878)
  • Началник на Търновското военно окръжие (от 18 октомври 1880)
  • Командир на Самоковска № 4 пеша дружина (от 17 април 1881)
  • Командир на 6-и пехотен търновски полк (12 октомври 1884 – 9 септември 1885)
  • Офицер от 5-и гренадирски Киевски на Генерал-Фелдмаршал Княз Николай Репнин полк (28 март 1897 – 6 септември 1899)
  • Командир на Лейбгвардейския финландски полк (6 септември 1899 – 23 януари 1904 г.)
  • Командир на 2-ра бригада от 1-ва гвардейска пехотна дивизия (от 23 януари 1904 г.)

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и лента (1877)
  • Орден „Св. Анна“ III степен с мечове и лента (1878)
  • Княжески орден „Св. Александър“ V степен, България (1883)
  • Княжески орден „Св. Александър“ III степен, Княжество България (1896)
  • Орден „Св. Владимир“ III степен (1899)
  • Орден „Св. Станислав“ I степен (1903)
  • Орден „Св. Анна“ I степен (1906)
  • Княжески орден „Св. Александър“ II степен, България
  • Орден „Лъв и слънце“, Персия 2 степен със звезда
  • Бухарска златна звезда
  • Офицерски кръст на Почетния легион, Франция

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Списокъ генераламъ по старшинству, 5-е Мая 1900 года, с. 1002
  2. ↑ а б Списокъ генераламъ по старшинству, 6-е Января 1907 года, с. 445
  3. ↑ Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904; АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского, стр. XXX
  4. ↑ Коева, Маргарита, Тулешков, Николай. Първомайстор Генчо Кунев. София, Държавно издателство „Техника“, 1987. с. 162.
  5. ↑ Коева, Маргарита, Йокимов, Петър, Стоилова, Любинка. Православни храмове по българските земи (ХV – средата на ХХ в.): Архитектура, история, библиография 2000 години християнство. София, Акад. изд. проф. Марин Дринов, 2002. с. 392.
  6. ↑ Улунян, Акоп. Българският народ в Руско-турската война 1877 – 1878. София, Държавно военно издателство, 1972. с. 64.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“, Составленъ по 6-е Января 1907 года, С.-Петербургъ, 1907, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), стр. 445
  • „Списокъ генераламъ по старшинству“, Составленъ по 5-е Мая 1900 года, С.-Петербургъ, 1900, Военнатя Типографія (въ зданіи Главного Штаба), стр. 1002

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Рудановски&oldid=10050640“.