Константин Минков
| Константин Минков | |
| български дипломат | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Робърт колеж |
| Семейство | |
| Баща | Константин Минков |
| Майка | Домна Агура |
| Съпруга | Мери Елизабет Меридж |
| Деца | Марко Минков |
Константин Константинович Минков (Constantin Mincoff; 21 май, Болград 1876[1] – 12 май 1929, София) е български дипломат и политик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин К. Минков е потомък от калоферския род Минкови, преселили се в Бесарабия по време на руско-турската война от 1768 г. Завършва Робърт колеж[2][3] и продължава образованието си във Великобритания, където се запознава с бъдещата си съпруга, фолклористката Мери Елизабет Меридж (на английски: Elizabeth Marriage). През 1904 те сключват брак и заминават на околосветско пътешествие. Техен син е англицистът Марко Минков.
Константин Минков започва кариерата си в съдебната система. В началото на 1912 е назначен за първи секретар на българската легация в Лондон.[3] По време на престоя си във Великобритания сътрудничи с Иван Евстратиев Гешов, като превежда на англиийски неговата книга Балканският съюз – Gueshoff I. E., The Balkan League[4].
След скъсването на дипломатическите отношения с Лондон през октомври 1916 той бива преместен в Хага и назначен на същата длъжност в легацията в Нидерландия. След края на войната е включен в българската делегация, която води преговорите за Ньойския договор. През 1920 Минков е между делегатите, заминали в Женева за учредителното събрание на Обществото на народите.
В 1925 г., когато е генерален секретар на министерството на външните работи, Минков има съществена роля при дипломатическото решаване на кризата, възникнала с инцидента при Петрич.[5] Умира от сърдечен удар през 1929 г. и е погребан в София.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Централни софийски гробища, парцел 29
- ↑ Учи в колежа през годините 1890-96 и се дипломира (1896); вж Събев О., Просветени на изток с лъчите на Запада: българската ученическа колония в Цариград (XIX–XXв), София: „Авангард Прима“, 2019, c.422.
- ↑ а б The Orient, vol. III, No.13, Constantinople, March 27, 1912, p.8 pdf.
- ↑ Gueshoff, I. E. The Balkan League, translated by Constantin C. Mincoff. London, John Murray, 1915. Посетен на 9 ноември 2017 година.
- ↑ Barros J.,. The Greek-Bulgarian Incident of 1925: The League of Nations and the Great Powers // Proceedings of the American Philosophical Soc. 108 (4). August, 1964. с. 354-385.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Документи за командироването на Константин Минков и Славчо Поменов като делегати при основаване на Лигата на Нациите (1920)
- Константин Минков в Спомените на Дечко Караджов
- Barros J., (1970) The League of Nations and the great powers: the Greek-Bulgarian incident, 1925, Oxford: Clarendon press (с транскрипцията на името като Minkoff)
- Произведения от и за Константин Минков в библиотеки (WorldCat Catalog)
