Константин Макродука
| Константин Макродука | |
| возантийски аристократ от XII век | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Съпруга | Анна Комнина |
Константин Дука (Κωνσταντίνος Δούκας, ум. 30 май 1185 г.), наричан от Никита Хониат Макродука[1] (Μακροδούκας, Високи Дука[2]), е византийски аристократ и висш дворцов сановник от XII век.
Въпреки че Константин Макродука е една от ярките политически фигури от времето на последните Комнини, в историческите извори няма сведения, които да потвърдят произхода му от фамилията Дука.[1] За първи път името на Макродука се споменава във връзка със синода от 1166 г.[2], когато той вече носи дворцовата титла пансеваст и се родее с управляващата династия посредством брака си с дъщерята на севастократор Исак Комнин и племенница на император Мануил I Комнин.[2] След това Константин Макродука се появява отново на синода от 30 януари 1170 г.[2] и през 1176 г., когато придружава император Мануил I в походите му срещу селджукските турци.[1] В битката при Мириокефалон частитие, командвани от Константин Макродука и Андроник Лапард, са разположени в авангарда на ромейската войска, веднага зад челните редици, командвани от синовете на Константин Ангел – Йоан и Андроник.[3]
След възцаряването на Андроник I Комнин Макродука първоначално се ползва с благоразположението на новия император и успява да се издигне до ранг паниперсеваст. Никита Хониат представя Константин като един от най-върлите привърженици на Андроник I Комнин. Въпреки това той и други членове на семейството му са арестувани и обвинени в измяна, след като племенникът му Исак Комнин[a], за когото Макродука някога лично поръчителствал пред императора, се разбунтувал срещу Андроник I и се отцепил като самостоятеен император на остров Кипър. На 30 май 1185 г. Константин Макродука и Адроник Дука – приятел на Исак Комнин, трябвало да бъдат съдени пред голямо множество от придворни, висши служители и военни командири, събрано за случая около Императорския дворец. Обвинителите обаче се страхували, че поведението на осъдените може да разколебае съда, поради което, докато Константин и Андроник били извеждани под стража, Стефан Айохристофорит – началник на императорската охрана и любимец на императора, грабнал голям камък и го хвърлил по Макродука, след което принудил със заплахи и подигравки и останалите от събраното множество да сторят същото.[5] След като върху тях се образувала голяма купчина камъни, окървавените тела на Макродука и Андроник, които все още били живи, са извлечени изпод камарите и всеки един от тях бил отнесен в различни части на града. Тялото на Константин Макродука е отнесено в Мангана и провесено на стълб за назидание.[5] По-късно близките на Макродука успели да измолят от императора тялото, за да го погребат подобаващо.[5]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Константин Макродука е женен за Анна Комнина – дъщеря на севастократор Исак Комнин и племенница на император Мануил I Комнин. Константин и Анна са имали деца, като е известно името само на една дъщеря – Зоя Дукина, омъжена за севастократор Йоан Дука Ангел.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Никита Хониат съобщава, че съпругата на Константин Макродука и майката на кипърския отцепник Исак Комнин са били две сестри.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Polemis 1968, с. 192.
- ↑ а б в г Stiernon 1965, с. 237.
- ↑ Успенски 1948, Глава XIV. ВОСТОЧНАЯ ПОЛИТИКА МАНУИЛА. ТУРКИ И ХРИСТИАНСКИЕ ГОСУДАРСТВА В СИРИИ И ПАЛЕСТИНЕ.
- ↑ Stiernon 1965, с. 265.
- ↑ а б в Киселев 2011.
- ↑ Polemis 1968, с. 193.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Polemis, Demetrios I. (1968). The Doukai: A Contribution to Byzantine Prosopography. London: The Athlone Press, https://books.google.com/books?id=Sx5dAAAAIAAJ
- Stiernon, Lucien (1965). Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Sébaste et gambros. – Revue des études byzantines, 23, 222 – 243, doi:10.3406/rebyz.1965.1349, ISSN 0771-3444, http://persee.fr/web/revues/home/prescript/article/rebyz_0766-5598_1965_num_23_1_1349
- Успенски, Фьодор (1948). ИСТОРИЯ ВИЗАНТИЙСКОЙ ИМПЕРИИ, Т.III. Москва, http://molodezh.mrezha.ru/books/Uspenskiy_tom3_11-15_vek.txt
- Киселев, Виталий (12 нооември 2011). Андроник Комнин: воин, заговорщик, бабник и любимец народа. Часть XII. www.abhoc.com, http://www.abhoc.com/arc_vr/2011_11/637/, посетен на 29 октомври 2017
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Constantine Makrodoukas в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |